Странни преговори и консултанти около АЕЦ “Белене”

Странни неща стават напоследък на територията, която обитаваме. Трагедията с ядрената централа край Фукушима бе разчетена от целия свят като симтоматичен пример за това, че когато човекът черпи енергия от ядрени процеси, никаква сигурност не може да бъде гарантирана. Фигуративно казано – станалото беше червен сигнал, който ни казва: внимавайте! И правителствата по цял свят се готвят не на шега да внимават.

Едно нещо може да се прогнозира още от сега: след Фукушима ядрената енергетика няма да бъде същата. Ще бъдат въведени нови и много по-строги критерии за сигурност във всички работещи АЕЦ – като същите ща бъдат прилагани и към централите, които сега се строят или са още в проектна фаза. Разбира се, това няма да стане изведнъж: ще мине време, докато се изработят и съгласуват тези критерии, докато се проведат тестове на работещите централи и се преразгледат проектите за нови такива.

Ясно е още отсега, че няма да има изключения. Че няма да се допускат компромиси със сигурността – и например от тази гледна точка никой не би могъл да си позволи лукса да строи ядрена централа в сеизмично опасна зона – в каквато например е площадката за АЕЦ “Белене”. Никой и на никаква цена не би направил компромис с възрастта на реакторите – което директно отпраща в научната фантастика щенията на българския министър-председател родните такива да били работели 70 години.  

Несъмнено след Фукушима ще последва период на преоценка, по време на който новите проекти ще бъдат стопирани, тъй като одобрението, дадено въз основа на валидните досега критерии, ще се окаже невалидно. Ще се наложи нов преглед на тяхната сигурност, очевидно достатъчно строг, за да накара всеки, който има малко мозък в главата, да прецени предварително ще издържи ли неговия проект или не. Впрочем с оглед обсъжданите от немското правителство критерии за сигурност още от сега се заговори, че те ще бъдат от порядък, който ще постави ефективността на самата ядрена енергетика под въпрос.

И в същото това време българският министър-председател хвърли ръкавицата на своето предизикателство: "Япония няма да ни откаже от АЕЦ “Белене”. Сетне потвърди това предизвикателство с прогнозата, че ако ние не сме “вземели” реакторите, Турция щяла да ги вземе. Прочее същите били вече построени (!) и стрували толкова, колкото казвали руснаците. “Реакторите са готови и чакат, ако не ги вземем ние, да ги вземе Турция” – каза той.

И добави, че драмата с японската ядрена централа не променя с нищо преговорите, които България води с Русия. Че България е дала вече своята “кръвна дан”, като е затворила четири реактора в АЕЦ “Козлодуй” – и че сега е ред не тя, а други страни да затварят реактори. В допълнение преразказа руската басня за това как руските реактори, курдисани в страната ни, са най-добрите и най-сигурните, докато японската ядрена енергетика страда от невежество и технологическа допотопност. “Ние искаме да има АЕЦ "Белене” – каза той. “Кой не иска да има ядрена централа. Това, което се случи в Япония, не е от земетресението, а от цунамито. И това са централи от 70-те години. Ние сме готови на всякакви стрес тестове от Европа.”

Всичко това в светлината на предишния абсурд, изречен само преди седмица – за това как ако не построим АЕЦ “Белене”, след 15 години токът щял да бъде 18 пъти по-скъп, а икономиката ни да фалира, звучи наистина доста странно. Самият факт, че в България тъкмо в най-напрегнатите мигове от драмата “Фукушима” пристигнаха двама наперени руснаци от “Росатом” и седнаха да си говорят с българското правителство за цената на една ядрена централа, планирана в доказано опасна сеизмична зона, е повече от странен. Бих допълнил – нагъл е. Сюрреалистичен – както правилно го определи в. “Капитал”.

Нека припомня: АЕЦ “Белене” беше за Бойко Борисов “гьол”, “котка в чувал”, “гигантска корупция” и прочее красноречиви епитети, а цената на този проект учудващо точно беше прогнозирана в размер на 26 милиарда лева. После нещо се случи, може би някакъв чарк се превъртя, някаква дъска се разхлопа или някакъв чип се смени – но изведнъж се оказа, че Путин го бил разбирал много по-добре от българските политици.

Сетне продължи все така – лъкатушейки – ту за, ту против проекта за руска ядрена централа на българска територия. (Точно за това става дума между впрочем – за руска, а не за българска АЕЦ, щото нямаме пари да я платим а приказките как руснаците щели да я експлоатират “само” 15-20 години, додето си покрият харчовете, са просто приказки от хиляда и една нощ!) И тъй – Бойко Борисов си полъкатуши на воля, а сетне обърна гарда достатъчно рязко, за да се стигне до днешното прехласване от типа на “кой не иска ядрена ценрала” – и до неистовото щение да се сдобием с още една потенциална ядрена бомба в задния си двор.

Бихме могли дълго да гадаем дали става дума само за инат, за обикновен идиотизъм или за традиционно рубладжийство, но реалността все пак ни помогна да разберем, че най-вероятна от всички е третата хипотеза. Големият пик в про-ядреното говорене (и поведение) на Бойко Борисов съвпадна с мистериозното присъствие на един от най-близкия му приятел – Валентин Златев, шеф на Нефтохим и известен правешки милиардер, на самите преговори за АЕЦ “Белене”, проведени през февруари в Москва. Както много ясно подчерта зам.министърът на икономиката Марий Косев, водещ българската делегация, Валентин Златев не е бил неин легитимен участник, нито пък е бил канен като експерт – и за неговото участие в тези преговори никой не е предполагал.

От своя страна министър Трайчо Трайков, който наскоро кръстоса шпага със Златев във връзка с цените на горивата, ехидно посъветва медиите да питат петролния магнат в какво качество е присъствал на тези преговори. И те изглежда са питали, защото днес в “Сега” вече е поместен официалният отговор, даден от PR-а на Златев. Този отговор би трябвало да е шокиращ – най-малкото защото се оказва, че българи седят и от двете страни на масата за преговори:

“Д-р Валентин Златев, доктор на науките, специалист по въпросите на енергетиката, Балканите и България, е участвал като консултант на "Росатом" в един кръг от преговорите между България и Русия. И именно като такъв специалист ще участва и в началото на април т.г. в българо-руската икономическа комисия, в подкомисията по енергетика отново от руска страна.”

Значи все пак е бил консултант – в преговори срещу страната си – и в полза на своите икономически босове. Това, разбира се, си е негова работа – и негов морален проблем, ако подобни проблеми са му достъпни. Само че прави впечатление едно: паралелно с това негово участие в тези преговори, в които Русия ни извива ръцете с искане да платим близо 50% повече от договорената цена, мераците за “втора атомна” на неговия приятел Бойко Борисов стремглаво нарастват.

Нарастват дотолкова, че стават дори неприлични. Чак такъв гьонсуратлък – да искаш да строиш ядрена централа в земетръсна зона и да водиш преговори за това тъкмо в момента, в който светът се тресе в очакване на нов Чернобил – това вече е малко прекалено дори за един Бойко Борисов. Бих добавил – толкова прекалено, че съмненията дали тази негова прекаленост не е добре подплатена и предплатена, няма как да бъдат заобиколени. Във всеки случай има кой да преговаря за комисионни – които в подобни случаи са в размер на десетки милиони.

Такива деликатни преговори, разбира се, не се водят официално – и често се възлагат на лица, които проформа се водят консултанти по проекта. А когато пък и подобен “консултант” е близък приятел на премиера на страната, с която преговаряш, нещата стават направо пей сърце. За “Росатом”, за Путин и вся остальная кагебисткая сволоч, разбира се. Не за България.