Аналогии

         В Бахрейн забранили протестите. Разпръснали несъгласните с полиция и танкове. Военни превзели болница, където пребили част от работещите там. Вероятно, за да покажат кой владее положението. Забранили на пациентите да излизат навън. На идващите да потърсят помощ пък забранили да влизат и съответно – да бъдат лекувани.

         Самопомазалият се либийски диктатор доказа, че е готов да изтреби народа си, въстанал срещу него. Неохотното му засега временно озаптяване е придружено със скърцане на зъби. Само, че вече е тръгнал надолу, колкото и да не му се ще или да му изглежда невероятно. Вече е въпрос на време. Всичко е до време.

         Както стана ясно в следобедните часове на 19 март 2011, времето на Кадафи започна да изтича. На света ще има един луд по-малко. Да, вече е въпрос на време.

         А у нас сякаш времето е спряло за сметка на градиращата неадекватност. Цените у нас растели заради световната криза и заради бедствието в Япония – „прозря” министър-председателят. Ни дума, ни вопъл, ни стон срещу някакъв монопол.

         Междувременно шефът на „Лукойл” се появил на българо-руските преговори за АЕЦ „Белене”. Почти така, както на простосмъртен ще му хрумне да влезе в сладкарница, ако внезапно му се дояде паста. Не като „deus ex machinа”, а някак по-закономерно Алексей Петров се появил на заседание на тристранката в Министерския съвет. Изразил надежда държавата да създаде условия за конкуренция, та да паднели цените.

         На този фон какво ли ще е решението за това дали има картел при определяне стойността на горивата. И каква ли ще е съдбата на поредното обвинение срещу Октопода, което учудващо се бави. Най-учуден е главният прокурор.

         Но има и добри новини. НСО вече може да стреля по автомобили и опасни животни, ако прецени, че застрашават охраняваните от нея лица. Дали това включва изолирани самоубийствени атентати без последствия за околните, не се споменава. Време беше за подобна мярка. Преди година едно „опасно животно”, превозвайки съпругата и детето си, минало на зелено и блъснало автомобила на военния министър. Последният пресякъл на червено, но по-съществено е, че „опасното животно” не направило нищо, за да предотврати сблъсъка. В подкрепа на последното се е появил нов свидетел. „Хвала на такЪви” граждани! – да перифразираме едно послание от предаването НЛО.

         Друг аспект – Европейската комисия вероятно ще заведе дело срещу България, защото не прилага законодателството за либерализация на енергийния пазар на съюза, в който членува. Отхвърля значи комисията политиката „и тако, и вако”. Не признава родната ръководна политическа мъдрост. Лошо няма. Тя, родната политическа мъдрост, нищо няма да плати. Ще платим ние – тъй както сме плащали досега и както се очертава да плащаме занапред. Ако потръгне „Белене”, тогава ще узнаем какво е плащане. Както го узнава мисирка с примка на гърло или живинка в прегръдките на боа. Интересно е позоваването на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. То обяснило липсата на алтернативни доставчици до газопреносната мрежа със споразумение между НРБ и СССР. „Не се гаси туй, що не гасне.”

         Мародерството над живота и личната ни сигурност в която и сфера да се сетите, е вече аксиома. Не само, че не е необходимо да се доказва. По-лошо – може да подлежи на оспорване, но не и на корекция. Засега.

         От кого очакваме корекцията? От тези, които напоследък си препредават България като някаква мръсна щафета. Ако роптаем, ни се възразява с какви магистрали ще ни засипят. И приравняват Станишев и Костов. С каквито и негативи да са натоварени двамата, разликата между тях е от земята до небето.

         В Япония няма случаи на мародерство. Ужасяващото бедствие там не отключи никакви низки страсти. Японците се самоорганизират, чакат търпеливо на опашка за вода и не роптаят. Никой от собствениците на магазини не се опитва да спечели в момента и да напипа „келепира”. Продават на безценица и подаряват.

         Не всичко е търговия и печалба. Не всичко в името на печалбата е оправдано. Какво би станало при подобни обстоятелства у нас, ме е страх да помисля. Достатъчно страшно е сега. Но може да стане и по-страшно. Хаотичните и камшичести движения на уж дясното правителство – с взор към Кремъл, изобщо не ме насърчават. Но оттук-нататък сините трябва да са безпогрешни. На първо време - да са инициатори на действия срещу монополистите в България. И то непримирими. Ето ниша за привличане на отегчени гласоподаватели. Ако не могат – друг да заеме освободеното място. Да го запълним. Като внимаваме за фалшификати. Защото неизменно ще се появят по сценарий.