ЛЪЖАТ КАТО ЗА СВЕТОВНО

Много истини, полуистини и откровени лъжи за атомната енергетика чухме в дните след 11 март, денят на катастрофата с японската централа Фукушима 1. И интересно, като че ли най-трудно се чува истината. А тя е печална. Истината е, че лъжата е начин на живот на ядрените енергетици. Оказа се, че дори и японците, тези възприемани от останалия свят като пример за хора на честа, също забравят и чест, и съвест и достойнство, когато става дума за ядрена енергетика. Години наред операторите на ядрени централи са заблуждавали обществеността за истинското им състояние. Анализите сега показват, че случилото се е било неизбежно. А сигнали за това е имало. Не е имало кой да ги чуе.

            Ако говорим за лъжи във връзка с ядрената безопасност, то трябва с огорчение да констатираме, че те не са само японски патент. Оказва се, че се лъже повсеместно, лъже се безогледно. Лъже се и в САЩ и във Франция, лъже се навсякъде, където има АЕЦ. И навсякъде констатираме едва ли не някаква мистификация около „мирния” атом. Началото идва още от годините, когато екип от учени около колосите физици Робърт Опенхаймер и Енрико Ферми започват работа по свръх  секретния проект „Манхатън”. Крайния резултат са атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Ядреният реактор е страничен продукт. Но по силата на инерцията и под заплахата за злоупотреба: ето, вече десетилетия наред всичко, случващо се в тази област на човешкото познание е забулено в някаква тайнственост и се приема едва ли не, че това е област на богоизбрани и всички останали са длъжни да се вслушват в думите им със страхопочитание. А тази липса на прозрачност, съчетана с огромните средства, които се влагат в този бранш е идеалната хранителна среда за избуяване на присъщата за човешката природа алчност, която провокира. Провокира към лъжа, към корупция и от там към откровени престъпления. Без претенции за изчерпателност ще споменем само за няколко лъжи, свързани със строителството на АЕЦ у нас.

            Лъжа № 1.Твърди се, че площадката на АЕЦ „Белене” е най-доброто, което може да се намери в България за подобен род строителство. Тя била подбрана след внимателен и задълбочен анализ.

Нищо подобно! Професор М. Деведжиев, който е свидетел на случилото се, си спомня, че решението е взето за една нощ. Просто на Овет Таджер му щуква през акъла, че струпаната за строителството на хидротехническия комплекс Никопол-Белене /по точно от географска гледна точка е да се нарече „Белене-Чоара”/ техника може да се използва и в строителството на втората българска АЕЦ, без да се пребазира на нова площадка. Ето – това е съкрушителния аргумент да се строи в Белене!

И така, в потайна доба, без проучване Белене става втората атомна столица на България в резултат на едно хрумване. От тук нататък радетелите на новата централа ще се заемат с непосилната задача да лъжат, да манипулират общественото мнение за това какво съкровище е тази площадка и какъв красавец ще изникне там. Да, именно непосилна задача, защото в крайна сметка, както виждаме цял свят разбра /а руснаците са предупреждавали за това в самото начало/, че най-безотговорно се пренебрегва сеизмиката на района.

Лъжа № 2. Колчем стане дума за отказ от площадката между Свищов и Белене,  ни атакуват със съкрушителния аргумент, че в нея са инвестирани милиарди. Единствения начин те да се оползотворят бил да си довърши централата. Това също е една опашата лъжа. Това, което беше построено, реакторът, който беше доставен барабар с все оборудване, не може и няма да се използва. Руснаците си го взеха обратно за жълти стотинки. А ние държахме двадесет години там хора на тлъсти заплати, които трябваше да го консервират и съхраняват. Построеното също се оказа непригодно, и не само че няма да се използва, но и се хвърлиха десетки милиони за да се разруши. И тук, разбира се, има печеливши. Спонсорът на Георги Първанов спечели от скрап, събран от площадката едни други милиони. И всичко това ни се навира в очите, като направени вече инвестиции. В нормалния свят за такива инвестиции ставаш за дълги години обитател на панделата. Защото тези хора не са влагали там своите пари, а на нашите данъкоплатци, най-бедните данъкоплатци в Европа. Да откраднеш от бедния във всички случаи е дваж по-гадно. А да искаш да продължаваш да го крадеш, това вече е садизъм.

Лъжа № 3. Без АЕЦ „Белене” ще стоим на свещи. Твърдят го от много години. И го твърдят именно хората от така нареченото „ядрено” лоби. А ако погледнем в исторически план прогнозите им, сега електропотреблението трябваше да е поне два пъти по-голямо, отколкото е в действителност. На тези корифеи трябва да кажем – това, че имаш ценз да построиш или да управляваш ядрена централа, не означава, че можеш да планираш електропотреблението. За това се изисква съвсем различна квалификация. А когато попитаме хората, които притежават тази квалификация, те твърдят съвсем друго. Нова АЕЦ не ни е необходима в борбата със свещите. От нея има смисъл само когато имаме и то в дългосрочен план с няколко десетилетия напред купувач, който да е съгласен не само да купува, но и да заплати цена, която да направи инвестицията привлекателна. Но ако от това печалбата е толкова голяма, никой няма да чака на нас да му решим проблема. Просто ще си построи мощности а ние ще си останем с поредното недоразумение, което иначе трябваше да е нашата гордост.

Лъжа № 4. АЕЦ „Белене” ще се експлоатира най-малко 70 години. На подобно твърдение можем да отговорим единствено с думите – Господи, прибери си вересиите. Пред енергетиката, основаваща се на ядрения разпад хоризонтът се стеснява стремително. А когато става дума за руски реактори, които са морално остарели преди да са пуснати в експлоатация, рискът става грамаден. Световното обществено мнение ще става все по-негативно настроено към този вид електропроизводство. В крайна сметка ако ни заблудят нас – българите, другите ще ни отрезвят. Но шамарът ще е оглушителен. Шамар за милиарди. Щетите ще изплащат и внуците ни.

Лъжа № 5. Това, което ни предлагали руснаците, било върха на сладоледа от гледна точка на сеизмичната устойчивост на бъдещата централа. Но руснаците нямат никакъв опит в строителството на атомни централи в сеизмично активни райони. Тази ще им е първата. А ако някъде са сгрешили? Тогава става страшно. Но потърпевшите на първо място ще сме ние, а не те. А що се отнася до твърдението им, че проектът им е прекрасен – доказват ни го с аргумента, че техническата документация тежала 3,5 тона, а куполът на централата щял да издържи удар от четиристотин тона самолет. Тези хора трябва да са много сериозно психически увредени, ако смятат, че това са съкрушителни доводи в тяхна полза.

Лъжа № 6.  Нямало нищо по-сигурно от атомните централи, защото видите ли вероятността от над проектна авария /авария, която не е предвидена в документацията/ била едно към сто хиляди. Но в света има около 400 реактори. Това прави един такъв инцидент на 250 години. А през последните 40 години имаме три такива инцидента – в САЩ, в СССР и в Япония. И тук преувеличават сигурността някакви си 18 пъти.

Започнахме с лъжата. При нашите ядрени енергетици тя е втора природа. Спомняте ли си 2006 г., когато корифеят Овчаров отричаше докрай за какъвто и да е инцидент в АЕЦ „Козлодуй”. Трябваше от чужбина да чуем, че е имало инцидент и то съвсем сериозен, от 3-то степен по седем степенната скала. А да коментираме някои техни изхвърляния от рода на това, че без АЕЦ „Белене” токът щял да поскъпне 18 пъти не си струва. Те могат да заблудят Б. Борисов, но в тази държава има и хора с образование над пожарникарското. Те преценяват. И не само това. Те неизбежно ще поставят и край на лъжата.