Сделка или да

Невежеството е по-категорично от осведомеността. Каза ми го един приятел. Да стигне до този извод му помогнал и … английският. След недоумението ми поясни, че преди двайсетина години започнал да го учи сам. Изровил отнякъде две малки томчета на Георги Чакалов. Първото започвало от нулата, където бил и той. Даже под нея. В началото имало елементарни изречения, кратки текстове, след тях - речник, транскрипция и всичко необходимо. С нетърпение се юрнал да чете направо от второто томче, за да усети как звучи езикът.

Това, което чул да излиза от устата му, обаче, не приличало изобщо на слушаното по радио и телевизия. Това било друг език. «Мигхт бе.». Сторило му се, че звучи като нашето: «трай си, бе» или пък «мигай, бе». Така разчел «might be”. Продължил в същия дух леко озадачен. Взело да го дразни едно „тхе” („the”), което се срещало подозрително често. „Това пък нахалното навсякъде се вре” - рекъл си той. „Фирст оф ал” („first of all”). Вече поизнервен, си задал въпроса това „фестивал” ли ще рече или просто някой се е нафиркал. „Егати тъпия език!” - възкликнал накрая. Еретичният му извод трябва да е накарал Шекспир да се обърне в гроба. Тези няколко минути лингвистичен напън му били достатъчни да схване, че някой друг е тъп - не езикът.

   Тогава хванал първото томче и започнал отначало. Така лека-полека взел да си изяснява нещата и да схваща смисъла. После, макар и разпиляно във времето, продължил с учители, слушане и гледане, за да стигне до днешното си прилично ниво.

   Тук не става въпрос само за ученето на език, а за търпението и желанието да разбереш нещо ново. Да си отваряш възприятията, да си готов да възприемаш и да надграждаш. Да се развиваш. Някои отказват да го правят и остават на първоначалното си убеждение, макар разум и логика да го опровергават. Има хора, които по начало изключват възможността да не са прави за нещо, да грешат. Един поет беше писал нещо в този смисъл. Само дето липсваше самоирония. В такива мозъци еволюцията няма мисия. В тях с длето и чук са гравирани самодостатъчните „истини”, които обясняват нещата и света.

   Точно такива татуирани мозъци са пратили Джордано Бруно на кладата, за малко и Галилей. За съжаление съпротивата срещу нормалния ход на нещата не е приоритет само на Средновековието. Във всяка епоха има присъствие, което дърпа назад и не позволява на „колелото на историята” да прескочи дувара на обора, а предпочита да си го търкаля в кръгче сред характерния аромат.

   Попадналите в идиличния му плен (съзнателно или да) привеждат аргументи в своя полза. Аргументи - смислени колкото средновековните схоластични спорове колко дявола могат да се поберат върху една игла. Точно толкова убедително звучи твърдението, че ядреният флирт няма да ни струва нищо, защото друг ще го плати. Ние само ще щракаме с пръсти, докато раздаваме ток наляво и надясно. Ако изобщо някой ни го поиска.

   Безплатен обяд няма, само че. Би могъл да е такъв, в случай че играеш тенис на кортовете примерно в Банкя и спечелиш играта. Тогава, да – може да те черпят. Но мащабите за поддържане на едно благоутробие и развитието на една държава не са съвсем право пропорционални. Или алтруистичният строител няма да си поиска лихвите? Че то се чува потриването на ръце. Лешояди кръжат над България, защото надушват мърша. Надушват Лесен Голям Гювеч.

  Светът с потрес наблюдава трагедията в Япония и лека-полека се ориентира към сбогуване с ядрените централи. Стъпка по стъпка. Но не и тук, в България. И странно – вече ги няма погнусата и презрението към някогашния гьол. Сякаш сме изкачили „Стълбата” на Смирненски. Гьолът не е вече гьол, а примамлива перспектива като - енергиен център, на всичкото отгоре и ядрен. Ботуши джвакат в оборната перспектива, а стъпилият в тях сече уверено въздуха и чертае поредното „светло бъдеще”.

 А то милото гарантира само предстоящо и закономерно настъпване на мотиката след „Кремиковци” и други мегаломански проекти. Но този път вредите ще са несъизмерими - гарантирани и съвсем вероятни. Първите - гарантираните ще усетим по джоба си, вторите - да не дава бог, могат да се реализират и без земетресение. Както това се случи в държавата на алтруистичния днешен нетърпелив строител – без цунами и без земетресение.

  Известен е вицът за червейчето, подало се от екскрементния дом, което пита баща си защо живеят тук, а не навън – в примамливия шарен свят. На което бащата отговорил убедено и с патриотизъм – „Родина, синко, родина.”

  Сделката ни се натрапва и отказ не се допуска.

  Но не може патриотизмът да се измерва с готовността да бъдем обсебени от една мракобесна дружба. Има да се изрива много от обора, за да се превърне той в приветливо и чисто място. Да престане да бъде обор. Може не всеки от нас да е Херкулес. Достатъчно е да сме единни и да защитим страната си точно по този повод. Защото залогът е прекалено голям, за да продължат да надделяват старите вражди. Необходима е координация срещу „шлемовейците”. Граждани, партии или коалиции. Сини граждани. Да се преброим.