“Психология с пълна пара”*

*Заглавието е заимствано от глава в романа “Братя Карамазови”. Достоевски, който изглежда е бил доста ехиден човек, па макар и представян от някои за “добър християнин”, не е пропуснал да се изгаври с тогавашното съдопроизводство. В главата “Мужиците не се дадоха”, Достоевски показва как съдебните заседатели не са разбрали и нищо не схванали от блестящата защитна пледоария на мастит столичен адвокат /протототипът, на който е знаменитият  юрист А.Ф.Кони/. Подиграл се и със съвременните му психологически теории, чрез които се “оправдават” мотивите на провинилия се в т.нар. “гранични ситуации”, където психологията може само да описва, но не и да даде рецепта. Защото, според Достоевски, “човек е тайна”.

За разлика от кабинетните мислители геният е преминал през десетгодишна каторга /”Мъртвият дом”/, на всичкото отгоре е бил изправян на разстрел и помилван височайшо в последния момент.  Едва ли по-добре от него някой е описвал тези състояния на душата, в които ежедневните основания на човешките действия и бездействия са отменени. В “Записки от мъртвия дом” Достоевски описва убиец, обикновен крепостен, който е съсякъл в гнева с брадва друг селянин, защото “не знаел, че може да се въздържи”; за тази дива душа страданията на каторгата играят ролята изкупление.

По-съществено е за Достоевски е кое кара човекът да убива – в “Престъпление и наказание”, това е мегаломанския опит на Разколников да изпита себе си, дали ще може да понесе убийството, забранено с божа заповед, която обаче явно не действа, защото “бог е мъртъв” и тогава “всичко е позволено”;  В такъв случай “всичко е относително” – например външната мотивация на убийството е - обир на старицата лихварка, която само по себе си е едно доста гнусно същество. Това обаче не оправдава убийството. Това, което обаче Достоевски би отхвърлил с ярост, са днешните тълкования на “смекчаващите вината обстоятелства”. Това всъщност е тайната портичка за измъкване зад гърба на закона. От друга страна те показват и безсилието на закона да обхване безкрайното и “фантастично” разнообразие в проявленията на живия живот.

Но да си дойдем у нас в последният случай със сливенския опит за банков обир с взети заложници, където едно селско момче също се опита да “изпита себе си”, върху гърба на няколко женици; Нека видим първо изявата на т.нар. психолози към МВР, които не пропуснаха и да блеснат като медийни звезди. Първо: през цялото време те поддържаха градуса на “страхотията”, която се случва, въпреки че нещата имаха доста оперетна окраска от един момент нататък. Най-неведомо за обикновения наблюдател, неизкушен от пиар конспирацията, бе среднощната визита на премиера в Сливен.  

Твърде вероятно е да се е появил авантюрно, като вазовият “неканен гост” от “Под игото”, адашът на Б.Б., Бойчо Огнянов, но комбиниран малко със Зоро, малко Винету и малко Оцеола? И кво става по-нататък? Също като холивудски екшън Б. Б.поема командването и се разпорежда наблюдението на банката да продължи. Не че има какво да се наблюдава де… Районът е отцепен. На всичкото отгоре не дават на хората от съседните сгради да си тръгнат. Не че не е имало задни входове, но нейсе.

Областният управител, който е блокиран в кабинета си областната управа, е само на “двайсе метра”, според думите му от свръхопасния “похитител”. Това не му пречи да дава храбри и изчерпателни изявления, на очевидец зад щори, по всички медии. После метрите от “двайсе” стават “петнайсе”! Напрежението неудържимо, да не кажа безконтролно, нараства – Сливен е потресен и е извън обичайния ритъм  на заспал провинциален живот. Някъде се появява, по некои медии, и вътрешния министър Цв. Цв., но някак отделен от събитията и някак посърнал като заточеник. По други медии се повява фамозния Цветко Цветков /Цв.ЦВ./, като на всяка манжда мерудия…

Не им е обаче съдено да станат звезда в мелодрамата. Лаврите чакат друг, и ще уплътнят поизлинялата му харизма. Кой ли е той? Шшт! Междувременно пуснатите от “похитителя” се точат едни по един, като самуиловите войници. Психолозите на МВР и разните там ченгеджийски институти, продължават да дефилират по медиите и с хладни интонации да разплитат тъмната психика на престъпника. Патосът обаче е в ръцете на журналистите, които забравят за Либия и Япония, забравят скъпите горива и храни /пък и българина това не го вълнува, за него сливенската драма му е все в ума/. Появяват се и униформени персонажи, както и маскирани, които не са “мигнали вече второ денонощие”, вай завалиите…

От друга страна, не разбираме, кога си е тръгнал премиера и кога дал указания за по-нататъшно действие. Междувременно областния управител успокоява роднините на блокираните си служителки – бил ги затворил в “топла стая” и били добре. Поглеждаме термометъра – арктически студ е навън, който комбиниран със злия сливенски вятър, мале мила… Междувременно започва постепенната героизация на “похитителя” от с.Кортен, новозагорско.  Бил много добро момче. Така се говорело из селото. Но не му вървяло напоследък. Също като нас де… Прекият му началник обявява колко перфектен /два пъти повтаря думата/ бил Стефчо в работата си като охранител. И лоялен към колегите си. Неконфликтна личност. Характеристиката му, така се каже, е добра, но е добре и това да се добави към нея, както и чистото му досие, към което да се приложат и чифт ангелски крила… /Това, че е охранител изведнъж го издига в очите ни – охранителите, както знаете са бамбашка хора у нас…/. Но Стефчо имал една мечта – да стане полицай, но… за съжаление полицията недовидяла скритите му качества, присъщи на родния полицай.

За полицията загуба велика. Знаем, че от престъпниците у нас стават добри полицаи. /А полицаите пък добри управници/. Такъв е управленския архетип  у нас. След като загащения Стефчо пусна всички бройки от банката, психолозите си влязоха в ролята и в серия от конфендициални разговори го подучиха да заплашва със самоубийство. Не че има причина, но нали ще е по ефектно задържането на бивш самоубиец, който прежалил всичко, решава да сътрудничи на блестящо провеждащите операцията. Пък, ако вземе, че наистина се самоубие – то МВР не виновно, защото си е свършило работата. Пък и нали знаете, психологията на самоубийството не е проучена чак дотам, че да има логически обяснения. Освен последните социологически проучвания за песимизма на българина.

Тук вече навлизаме в парапсихологията, а би трябвало и в народопсихологията, защото това, което наблюдаваме е възможно единствено  и само у нас… А иначе, и тук не разбираме, защо беше туй цялото чакане и назлъндисване, бе холан?  Спасяването на редник Райън от съдебно преследване обаче още не е приключило – остава да се види ранения дали не се е прострелял сам, от угризения на съвестта, да речем? Защото едната от пуснатите “заложнички” била двойна любовница. Това пък как го разбраха?

Изглежда, че в брилянтната операция е бил включен и поп /нали традиционно БПЦ си сътрудничи тайните служби!/, пред който Стефчо е изповядал тегобите си. Иначе какво толкова – въоръжен обир, с опит за убийство и взети заложници? Никак не е загазил нашия човек – тук не е Америка, с нейната догматична съдебна система. Току виж му дарят някое предаване да води по телевизията. Ток шоу. Или пък да го направят “звезден репортер”? Възможностите у нас са безгранични. Психологията също. Пара/психологията - съвсем.

P.S. Не е зле да се подчертае, където трябва, че “похитителят” се предал на Благовещение. Важно е. Трябва да се провери също – коя врачка го предсказала и според кой календар и по времето на кое правителство? Нема начин Костов да не намесен и в случая!