Заложните къщи – непреходен символ на прехода

Заложните къщи винаги са били на ръба на закона. Подобно на валутните бюра и те допълват в някакъв смисъл “честните” банки. С тази разлика, че „гаранциите”, изисквани от банката, тук често пъти са крадени. Затова и в рекламата пише, че получавате бърз и „дискретен” заем. Естествено лихвата е непосилна, но за нуждаещите се  /наркомани, и т.п./ тя не важи, понеже много рядко заложеният предмет бива потърсван.

Най-често това е злато, техника, земя и дори недвижим имот. Никой не пита заложните къщи откъде имат средствата, които „щедро” отпускат на „клиентите” си. Хвърчащите бележки, които се издават, също говорят за нулева отчетност пред данъчните служби. Ясно е, че и тук става дума за сив сектор. Лихварството пък е в най-чистия си, библейски вид, граничещо с пладнешки обир. Но очевидно, че „къщите” не могат да се поддържат само със осветения си бизнес. Тогава остава другото – пласиране на крадени вещи, измами с недвижими имоти и пр. – чрез аукционите.

Репутацията им обаче не стряска хората на закона – кой знае защо? Засега няма заложна къща, която да е фалирала, понеже явно далаверата е голяма. Печалбата им надвишава патентния данък три-четири пъти. Къщите развиват дейността си  на следния принцип – прибират стоката и отпускат на клиента около 40% от стойността й. Никога над 50% . Цената се определя веднага на място, като залагателят няма право на глас. Между заложната къща и клиента се подписва договор – стандартна бланка, която се попълва. Естествено е клиентът да я прочете внимателно, но заробващите условия не правят впечатление на човека, когато е на зор. В бланката се попълват паспортните данни на клиента. Често пъти обаче в „документа” имало само подпис, без печат. Чрез договора се определя срок на връщане на заема, както и дължимата лихва. Обикновено тя е 4-5%. Някои къщи дават по 3% за десет лева на месец. В повечето случаи  заемът трябва да се изплати след месец, заедно с лихвата. Съществува вариант , при който, ако клиентът не съумее да върне парите, срокът се удължава, като през този период се плаща лихва за всеки месец.  Ако връщането на заема закъснее с няколко дни, заложната къща прибира стоката, а клиентът губи правата си над вещите си. 

Новопридобитата собственост къщите излагат в оказионен магазин за продажба или търгуват директно от офиса. Естествено, че предметите се пласират на значително по-висока цена от заложната. По този начин печалбата на къщата е хем от лихвите, хем от разликата в цената от продажбата на предмета и сумата, дадена на закъсалия клиент. А купувачи се намират, тъй като обикновеният българин не е богат и предпочита цените в оказиона.

Заложните къщи печелят състезанието с банките и с това, че се избягва тежката и бавна бюрократична процедура, свързана с отпускане на заем. Според запознати 90% от заложните къщи се държат от две-три групировки. Затова и цените навсякъде са уравнени, т.е. монополни. Групировките назначават срещу определена сума „управители” на заплата, които имат за задача да утроят сумата, като тя отива в джобовете на босовете. Крадените вещи, най-често залагани от наркомани, не се излагат, а се крият в складове, а после се пласират по изпитаните канали на оказионите.

Другата далавера е тази със заложени апартаменти и коли. Мошениците твърдят, че жилището се ипотекира, но пробутват документи за покупко-продажба и уж за сигурност вземат и нотариалния акт от жилището на жертвата. Най-често това са възрастни хора, които не са наясно с документацията. Документите са изрядни и са подписани от собственика, така че всичко е перфектно изпипано. От заложните къщи отричат, че вършат измами и обвиняват за това брокерските къщи.

Ако искате да отворите собствена заложна къща, това не е толкова трудно, а и мутрите вече се насочиха към други, по-печеливши сектори от икономиката. Има преференции, ако сте инвалид. Така че сега много от заложните къщи са регистрирани на името на хора с увреждания. В Министерството на финансите са се опитали да въведат някакви правила по отношение на дейността на заложните къщи – но дали се спазват, един господ знае. Всъщност това зависи най-вече от контрола. По закон, органите проверяват къщите два пъти месечно и ако се открие вещ без документация, тя се взема от полицаите.