Анекс №12 от споразумението за АЕЦ “Белене” увисна със страшна сила

Утре изтича ултиматумът, поставен от руската страна за подписването на Анекс №12 към споразумението за строеж на АЕЦ “Белене”. Договор за този строеж още няма – няма и уговорена цена, ала се предполагаше, че именно с този анекс, който трябваше да регламентира строежа на централата до края на 2013 г., и по който се предполагаха харчове от порядъка на 2 милиарда евро, проектът ще стане необратим. Това беше и причината, поради която “Росатом” обяви, че ако до 31 март този анекс не бъде подписан, компанията ще преустанови работата си и ще потърси неустойки по съдебен ред.

Това плашене в стил бяла мечка обаче попадна в лош период – сиреч съвпадна с ядрената драма в японската централа край Фукушима. Затова се наложи ревизия на този екшън план, който трябваше да осигури строежа на централата при поставените от руска страна финасови и инвестиционни условия. Бойко Борисов, който в качеството си на български премиер се вживя в ролята на руски PR на АЕЦ “Белене”, служейки си при това съвсем директно с руските аргументи, бе принуден в крайна сметка да обяви, че ще бъде подписан тримесечен мораториум за временно спиране на проекта, като през това време ще бъдат правени допълнителни анализи, както и "Росатом" ще отговори на още 30 въпроса, свързани със сигурността му – което искане бе предявено пък от икономическия министър Трайчо Трайков.

Без отговор остана въпроса: защо България пропуска златния шанс да се измъкне от тази ядрена примка, нахлузена й със съвместните усилия от Симеон Сакскобургготски, Георги Първанов, Сергей Станишев и други кагебистки питомци? Защо вместо да се аргументира отказа от проекта с новите критерии за сигурност, налагащи се покрай катастрофата във Фукушима, българският премиер бави топката и отлага това решение за неопределено време?

Би било логично да предположим, че Бойко Борисов отлага това изключително важно за България решение за след изборите – за да не даде чрез него коз на своите политически противници. Според мен обаче това е доста наивно предположение. Изключителната страст и балканската самоувереност, с които той си преобърна за пореден път мнението, като сбърка 18% с 18 пъти увеличение на цената на тока след 15 години – и като без всякакъв свян превърна “беленския гьол” и “котката в чувал” в еманация на самите български въжделения и в емблема на светлото икономическо бъдеще на страната ни, просто не предполагат толкова незначителни политически причини.

Трябва да подчертая, че това поведение е не само абсурдно, но и рисково – тези изявления просто задраскват последните остатъци от доверие към България, и едва ли след тях някой западен лидер би контактувал с него, без да си има едно наум. За да поеме чак такъв риск, Бойко Борисов очевидно е имал предвид някакви поети ангажименти пред една страна, за която някога казваха, че ни свързвала “дружба от векове за векове”. Знае се как се развиват подобни договорености – те се заплащат щедро, дори прекалено щедро (имаме пред очи челния пример с германския канцлер Шрьодер). Но пък при неизпълнение (все едно по колко обективни причини) имаме други, вече родни примери: тогава нещата се развиват по сценарии тип “Луканов”.

Очевидно за нещо подобно става дума и в този момент. Не за бавене на топката докато минат изборите, а за стратегическо изчакване, докато отшуми казусът Фукушима. Явно и в Кремъл си дават сметка, че подписването на договор в самия пик на ядрената драма там не е не само от наш, но и от техен интерес – тъй като ЕС разполага с механизми, които да предотвратят подобен строеж – въпреки всякакви договори. След някой и друг месец – предполагат кремълските стратези – когато отшумят тези събития и страните от ЕС си дадат сметка за икономическите изгоди, които им носи ядрената енергетика, тогава...

За съжеление и тези сметки са без кръчмар. Казвам “за съжаление”, тъй като е много вероятно ядрената драма в Япония да се превърне в трагедия с мащаби, които могат да накарат поне цивилизованите страни да преосмислят основно не само критериите си за сигурност, но и цялостното си отношение към ядрената енергетика. Според редица ядрени експерти (например според американецът Ричард Лейхи, който е ръководил изследователския екип по безопасността на този тип реактори в "Дженерал илектрик", когато компанията ги е инсталирала в централата край Фукушима – в интервю пред лондонския в."Гардиън", цитирано от в. “Дневник”) радиоактивното ядро на реактор №2 се е разтопило, пробило е дъното на обвивката и е изтекло като лава.

Засега тази лава се удържа в специалния бетонен уловител, вкопан в земята, но това е слаба утеха. Дори само фактът, че радиацията в турбиннтата зала достига на моменти нива, при които не може да се работи повече от 15 минути без опасност за живота, както и наличието на вода с високи дози радиация извън зоната за задържане, ясно показват, че японските специалисти са изгубили състезанието за спасяване на реактора – твърди Лейхи – и че в района ще има проблеми с радиацията – макар и може би не свързани с директен взрив и изхвърляне на голяма радиоактивна маса в атмосферата, както беше в Чернобил.

Очевидно процесът на преосмисляне на ядрената енергетика и критериите за сигурност, при които човечеството би могло да си позволи да я експлоатира, ще бъде дълъг и сериозен. Паралелно с него за никакъв несъобразен с новата ситуация строеж на АЕЦ не може да става и дума – от своя страна повече сигурност ще означава и повече разходи, което ще постави под съмнение рентабилността на ядрената енергетика като цяло – и ще надуе стойността на нашата “втора атомна”, която, бедната, си няма не само инвеститор, но дори икономическа обосновка и перспектива за бъдещо изкупуване на произведения от нея ток.

Затова – макар и това отлагане да е мизерна, страхлива и подла стратегия, то все пак е нещо по-добро от евентуалното юрбулешко съгласие, с което се разминахме само заради трагедията с японските реактори. Само че не трябва да проспиваме тази отсрочка: сега е времето за сериозен дебат, който да аргументира енергийната ненужност, икономическата нецелесъобразност и политическата пагубност на този антибългарски проект.