ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ

Лани „националисти” пак поискаха сваляне на новините на турски език от програмната схема на БНТ. Пречели им. А сега да видим дали ще поискат свалянето на турските сериали? Ами те са доста по-опасни, понеже имат чар. Но първосигналните  нашенски националисти и “родолюбци”, или каквито и да са там, не могат да предвиждат нещата.

Всяка уважаваща себе си асимилация винаги е била на базата на културата, а не на рязане на глави, смяна на имена или подобни  варварщини. Така, както православието произвежда гърци априори, така холивудската продукция създава фаталното привличане към американския начин на живот. Вече никой не се противопоставя на “американизацията”, както преди наричаха глобализацията. Не че няма трески за дялане, но това е универсалният път на развитие. Ето и ЕС тръгна по този път. Че и Китай, както и Япония и Ю. Корея преди него. Родните националисти трябвало да са фенове на Северна Корея, на Иран и въобще на такива напредничави диктатури, където традиционно “имало ред”, и пр.

Всъщност с какво впечатляват турските сериали? Ами припомнят на нашето население един патриархален модел, който, за хубаво или лошо, социализмът доразруши. Виждаме, че и патриархалният модел в Турция също е тръгнал да се променя и няма как – модерността чука  и на тяхната врата, но като се има предвид, че това става в мегаполиса Истанбул, с цялата натовареност от история, можем да си представим как стоят нещата в азиатската вътрешност на Турция.

От друга страна радушното възприемане на сериалите, въпреки цялата им наивност и клишираност, бе подготвено от нашите медии, които са си едни духовни пустини, където се подвизават нищожества. Представете си, че на една пенсионерка предложите да избира между любовните перипетии край Босфора на една млада двойка или поредното предаване по СКАТ за баташкото клане – тя какво ще предпочете? Естествено, ще кажете вие, патриотичното и монологично предаване за това как едни българи мюсюлмани колят и мародерстват други българи християни. Познато, нали?

Такава е истината за Батак. А това и само това интересува повечето от българите, чиито проблеми са решени и няма друго повече какво да искат… Същестува  парадоксално твърдение, че всъщност т.нар. еничари, са били доброволци. Защото за повечето българи това е бил единственият начин да бъдат на осигурената държавна служба /нещо, което виждаме в разказа на Алеко”Пази,боже, сляпо да прогледа!”, където простия селянин дядо Петко се умилява, когато разбира, че синът му Христо/фор/ общува дори със султана../

В турския сериал – особено в “Листопад”, който е най-добрият засега, понеже показва как живее средният турски гражданин, могат да се видят трудностите на едно обикновено семейство да свърже двата края / Турция няма развита социална защита/. Също познато – но някак по-близко до нашата чувствителност. Още повече виждаме живи хора и те никак не искат да съвпаднат плашилата на самораслите ни националисти –  мустакати османлии с ятагани, на които са нанизани бебета  /това последното граничи с кич, понеже кичът винаги се ражда от пресоляване на манджата в изкуството, визирам известните платна на тази тема/.

Още по-ужасно за националистите – че персонажите на турските сериали са работещи хора, стремящи се към порядъчен /светски/ живот, а не “радикални ислямисти”, готови да се взривяват на масови събирания. Нещо повече – сериалите рушат у нас примитивни представи и нагласи спрямо другите етноси. Рушат в масовото съзнание - в непроветрените  лумпенски кратуни, ползващи патриотарска реторика,  нищо не може да помръдне! Но те вече са такова малцинство, че могат да плашат само гаргите.

Тук виждаме и проявление на някаква вродена мъдрост у българина, който винаги е изолирал екстремистите, рано или късно…

Де и ние да имахме подобни сериали, които да пуснем в Македония – тогава българофобията там би се изпарила яко дим… Защото, ако заговорим за исторически врагове – то много по-големи врагове ще се окажат Сърбия, Гърция и дори Румъния, където, за сведение се намира по-голямата част от оспорваната територи. Но нашите псевдоисторици /повечето от които сътрудници на ДС/ ни говорят друго. И затова мислят, че българин се впечатлява от велики битки и прочее анахронизми, но не и от това, че докато у нас има само волски впрягове, в Америка функционират поточни линии за автомобили, а и кацнаха на Луната, когато българките бъхтеха с мотики на текезесарския блок за три лева надница...

Впрочем  господата с коремчетата, дето говорят по ботевски, по Скат например, нека водят традиционния български живот, а не да ползват плодовете на модерната наука и глобализацията – да оставят колите и джиесемите и да нахулят на голо по едни потури и калцуни и да се правят на по-българи и от хан Крум, да речем, който не е бил обаче православен и е говорел на един език, който националистите днес също биха забранили. 

Впрочем – отде дойде това болно желание да се забранява и потиска, да се изолира и противопоставя? Ами  това са атавизмите на соц-а…Европейци сме, ама май не чак дотам. А на културната експанзия можеш да се противопоставяш със своя – но де е тя? А, да,  “Козият рог” и “Време разделно”. Но не са ли малко старички? А и от тях сапунки не стават – все пак трябва да има и малко човешка чувствителност и истина. Нещо, което в родните опошлени  сериали забравят. Всичко е майтап…А дотогава ще се следат турските сериали… Все пак вече сме демократична държава?!