СВЕТЦИ НА КИЛОГРАМ

След като не успя да се вмъкне в българското училище, за да натравя неукрепналите умове с бабини деветини, днес църквата пробутва друг вариант да привлича внимание върху себе си – канонизация на исторически личности и чрез това – надценяване на нейната историческа роля. Надценяване на нейните “заслуги” за просветата на този народ, както и за националноосвободителното му движение. Но  с изявленията си църковниците не усетиха как затънаха в показателно противоречие: от една страна се твърдеше, че църквата държи правата върху вечността и тя е посредникът за мераклиите за вечен живот и блаженства, т.нар “християни”, които с молитвички и богоугодни дела, имат привилегията да го придобият, след като напуснат грешният свят; от друга страна – канонизацията на батачаните показва нейното родолюбие, тоест свързаност със земните дела, и като цяло с националната държавност. На кого служи в такъв случай църквата?  На  отвъдните сили или на земната държава?

Ясно е, че самата държава няма полза от подобна реакционна групировка – охолно тунеядстващ клир, излъчен от ДС, който зяносва народни средства, за да строи нови и нови храмове, който не плаща  данъци и периодично се опитва да внася разединение в нацията. Фундаменталистките изказвания на църковниците дразнят обществото и показват, че мухлясалата БПЦ няма никакво намерение да се интегрира в модерния свят, чийто секуларизация е необратима. Разбирайки, че всъщност срещу нейните пет-шест “доказателства” за съществуването на божествено присъствие /или отсъствие?/ , живият живот противопоставя милиони доказателства за точно обратното, църквата може да окупира само “света на мъртвите”, гробищния покой, култът към небитието, които традиционно имат някаква валидизация в умовете, понеже и по природния закон, живите същества “умират”, рано или късно. Църквата, която нагло си присвоява и обществения морал, твърди, че само нейните правоверни догми са в основата на целият социален живот.

Но да се върнем на конкретния случай: хем да се посмеем на новата възхвала на глупостта, което представляваше шоуто с канонизацията… Видяхме по БНТ, а и по други канали, сгърбения Максим Безсмъртни, с лъскава корона и жезъл, как “осветяваше” някаква рисунка, наричана икона. Рисунката бе доста кичозно декорирана с червени карамфили /а би трябвало с рози, понеже те са символа на комунистическата идея/ ; в ефир, разни “богослови”, обясняваха, че иконата е бамбашка предмет, “тунел” към другия свят и т.п., а  в дъното на тунела – цяла тумба “застъпници” от нашите новопроизведени “мъченици” за “вярата”. Архонт Слави Бинев пък предложи следващата канонизация да бъдела на Левски. Което е хубаво да не става, понеже дякончето Левски – пиши го бегал от верната калугерска служба, пък и нали биде предаден и от един поп…Хак му е! Нека сега си стои неканонизиран! За Ботев – пък съвсем не става, понеже, нали знаете, нещо не му допадало, край него да кадят разни православни скотове… Свободата не ще екзарх, иска Караджата.

В тази връзка – що се набърква църквата в националноосвободителното ни движение? Но както преди, така  и сега, попщината си е буквален символ на неграмотността. Но ето част от безумията, които медиите репродуцираха: загиналите вкупом по време/то на баташките събития, бяха канонизирани, като мъченици за вярата. Имаше се предвид най-вече скрилите се в черковната сграда батачани. Но откъде църквата знае колко сред тях са вярващите и колко революционери-атеисти, да речем? И всички ли са водили праведен живот, според християнските стандарти? Но нека кажем – те попадат в черквата хем случайно, хем закономерно, понеже тя е най-укрепената сграда в Батак, а не като защитници на вярата.

 Верно, отгоре господ гледа тих и невъзмутим: а пред амвона се вършат светотатства, мъже убиват собствената си челяд, за да не попаднат в ръцете на озверения башибозук; жените, копаят с нокти кладенец за вода (интересно с какво се занимават мъжете в това време?); после някой пуска християнската идея да се предадат… Нека кажем, че който е посещавал църквицата в Батак, не може да не е забелязал, че там две хиляди души не могат да се съберат, дори и на принципа на дядовата ръкавичка. Вероятно в училището и да си били повече, никой не знае, а и очевидци няма, има художествени измислици с късна дата.

Но очевиден е фактът, че безчинствата не са “верска основа”, а са цел грабеж и мародерство. Етнически башибозукът се състои от помаци от съседните села, много от тях сигурно са имали роднини в Батак. Но конфликтът не е етнически, не е и на верска основа. В случая нямаме “клане”, с мотив на мюсюлмани против  християни. Но БПЦ изтъква именно това – тези хора били защитавали християнските и догми, “вярата” /си/ в отвъдните сили, и пр., и затова проляли кръвта си… Своята, че и на децата си.

По-голяма тъпотия, при това цинична, може да хрумне само в главите на комунистите. Ето че БПЦ пак демаскира  произхода на “идеята” си да канонизира – комунистическите тайни служби. Като верно комсомолско чадо владика Му , Николай, не може да се издъни далеч от корена си. През тоталитаризма костниците в Батак и Скравен, бяха ползвани от червения режим за идеологическа подплата на Възродителния процес. Днешното поредно ексхумиране на баташките кости бележи в морален план същото падение: възстановката на тези събития обаче се прави от по-слаби режисьори, а мазните попчета в ефир съвсем оцапаха нещата /с червена боя, която се лееше навсякъде/. Атака нещо закъсня със своя любим геноцид, па макар нейният евродупедат Бинев да изломоти нещото за Левски,  и то повече като архонт, но дори той усетил, че травматичното винаги носи дивиденти, иначе защо честваме обесването му на 19 февруари?! Впрочем в ефира се подвизаваха и други комунисти, да не ги изреждам, като започна с Гоцето…

И за финал: знаем, че църквата гледа на смъртта по-различно от светските люде. В известен смисъл смъртта е и повод за радост – понеже мъченикът попада директно при дедо господ. Така че всички упреци, относно поредното използване на “баташкото клане” – може да се неоснователни. Всъщност канонизирайки, църквата е свършила поредното си добро дело. Затова православните християни, които според последното манипулативно преброяване трябва да са много, трябва да се радват. Да славят бога и да укрепват “вярата” си. В частност – да славят и БПЦ. А  в още по-частно, пловдивската владика Николайчо… На какво да се радват ли? Ми не е ли ясно. На клането. Което оказва се е твърде богоугодно.