Финансовите врагове на науката и образованието

Тази историческа справка съдържа информация за финансовите врагове на науката и образованието от последните 20 години (1991-2011). Тя е изготвена специално за онези служители на академиите и университетите, които хем се оплакват, че парите за наука и образование се източват, плячкосват и прахосват от враговете им, хем действат така, че  парите за наука и образование да се управляват от същите врагове. За тяхна информация са описани няколко от най-главните финансови врагове.  Сред тях са:                                                    *
                        Враговете в управлението на държавата
            Те се намират главно в правителството, парламента, президентството и големите политически партии и съюзи. Тяхната вражеска дейност се състои в това, че на думи те обещава силна и развита наука и образование, но на дело ги съсипват чрез:
            Стратегическите приоритети на държавата. Науката и образованието не са включени в тях през изминалите 20 години. Дори, в държавата няма и научна стратегия. По тези причини правителствата не само, че не заделят необходимите за наука и образование пари, но режат от тях за да финансират земеделието и други обявени за стратегически приоритети дейности. В резултат на тази аномалия науката и образованието губят милиони и тънат в трагична немотия и беднотия.
            Предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Науката и образованието на България не получиха от тези фондове нито едно евро. Те отпаднаха от програмата по време на договарянето и от 28.3.2000 до 14.6. 2000 година и на окончателното и одобрение през декември, 2004 година. В тях пари за наука и образование не са договорени, и България е единствената от присъединилите се към Европейския съюз страни, която не е получила пари за развитие на науката и образованието си. По този начин науката и образованието са лишен от стотици милиони евро. Не се знае точно кой, кога и защо е направил това. Това, което се знае е, че по същото това време в България управляват две правителства на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Знае се, че правителството на Костов влоши отношенията си с науката в онзи момента в който министър-председателят порица учените и попита къде са дееспособните учени, наричани от него ”българският Бил Гейтс”. В отговор председателят на БАН, акад. Иван Юхновски  каза, че ”българският Бил Гейтс бил поел на запад”. Някъде по същото време един от заместник председателите (който днес е председател на БАН) опроверга казаното от председателя и заяви в интервю за вестник ”Стандарт”, че ”дееспособните кадри в науката са спасени и работят безпроблемно със стила и методите на Шведската кралска академия”. Отношенията между ръководството на БАН и правителството на Костов охладняха и загрубяха до такава степен, че в момента в който правителството падна от власт ръководството на БАН покани в големия салон на Академията за приятелски бизнес разговори същият бизнесмен (Илия Павлов), който правителството на Костов бе обявило за мафиот номер едно. Хладните отношения на министър-председателя Сакскобургготски към науката и образованието датират още от детските му години, когато той наблюдава, как учените са забравили за моралната и материалната помощ, която царската фамилия е оказала за развитието на академията и отнемат почетното членство в БАН на баща му, цар Борис III с обидни квалификации.
            3) Законите и правилниците за наука и образование. През изминалите 20 години държавата изработи специално за реформата на науката и образованието серия от нови закони, известни като: Закона за БАН (от1991), Закона за деполитизация, Закона панев , Закона антипанев и Закона за лустрация. Всички тези закони се провалиха. Вместо да реформират науката и образованието в правилна посока, те отвориха в тях вратите за появата на финансови врагове под формата на научни и образователни кланове и мафии.  От 20 години тези мафии и кланове източват, плячкосват и прахосват парите навсякъде-във фондациите, университетите и академиите.
                                                     *
                           Враговете в управлението на фондациите
Те са в Националния фонд за научни изследвания, който днес е известен като Фонд ”Научни изследвания” (ФНИ). Тяхната вражеска дейност се състои в това, че парите на фонда се източват, плячкосват и прахосват от научни мафии, които манипулират  рецензиите, рецензентите, критериите за оценки, класирането и финансирането на научните проекти. Тези манипулации започват още по времето на първата сесия на фонда през 1991 година. Извършената тогава манипулация е описана на 11 декември, 1991 година във вестник “24 Часа” в статия, със заглавие “Нашенски критерии свалят в нокаут 97 световни институти” и подзаглавие “Фонд Национални изследвания се оказва безсмислен, ако средствата му се дават по симпатия“.  В нея се разказва как парите на фонда се раздават с нашенски критерии по шуро-баджанашката система. Същите манипулации се правят с парите на фонда и 12 години по-късно. Това е описано в статия, която е публикувана на 13.12.2003 г. във вестник  ”Капитал” със заглавие ”Финансирането на научни прокети по български ” и ”Националния фонд ”научни изследвания по нашенски”. Същите манипулации се правят и сега през 2011 година. За тях научаваме лично от директора на фонда, проф. Е. Хорозов. 
Научни мафии източват и плячкосват под формата на тлъсти хонорари и консултации и парите от международни фондове. Едно такова плячкосване е завършило със скандал в Централната лаборатория по обща екология на БАН. Там назначеният от научната мафия за директор (ст.н.с. II ст. Нешо Чипев) е отстранен от директорския пост и от Управителния съвет на БАН скоропостижно след като той прецакал лидерите на мафията и разпределил парите сам по собствено усмотрение.
В последните две правителства имаше двама ресорни министри на образованието и науката (Даниел Вълчев и Сергей Игнатов), които се опитаха да разтурят мафиите, но и двамата сгрешиха в действията си и надцениха възможностите си и бяха предадени първо от учените, а след това и от собствените им правителства.
                                         *
          Враговете в управлението на университетите
 Тяхната вражеска дейност се състои в това, че те създадоха 42 университета, чиито финансиране на европейско и световно ниво е непосилно за изпразнената хазна на окрадената и ограбената държава. Този факт е известен на всички, но въпреки това нови университети се създават.  При това, значителна част от тези нови университети не са създадени от именити учени с международно известни школи в науката, а от бившите номенклатурни и агентурни кадри на закритите в държавата партийни школи и институти. Останали без работа техните ръководители, които имат  покровители във високите етажи на държавната власт създадоха свой университети. Случайно или не, точно в тези университети академичния дух и традиции са осакатени и заменени със сенчест бизнес и дива търговия с изпити и дипломи за висше образование. Насърчаваният от тях див бизнес е добил такива огромни и уродливи за образованието и държавата размери, че студентския град на квартал „Дървеница” днес прилича повече на Латино-Американски битак и бардак и се отдалечава с всеки изминат ден от академичния дух и уют на университетските кампуси в Европа и Северна Америка.
                                                     *
                Враговете в управлението на академиите
В трите академии-българска, медицинска и селскостопанска науката и образованието имат врагове, чиито вина се доказва с това, че те се реформират нонстоп от 20 години и с всяка реформа беднотията и немотията в тях става все по-голяма и по-нерешима.
Най-трагично е положението в БАН, където от 20 години финансовата и стопанската дейност са поставени в ръцете на началник чиито управление е наситено с десетки скандали от финансов и административен характер. Вместо да го разследват мафиите и клановете го номинират и издигат да управлява парите на различни места. По този начин той е бил: Член на Управителния съвет  на фирмата на БАН ”Академикаконсулт”. Заради финансови далавери тази фирма е закрит в БАН, а документите и са взети от прокуратурата за разследване. Разследване няма и по тази причина, вместо да бъде подведен под отговорност началникът е повишен  и назначен за председател на Националния фонд ”Научни изследвания”. И на този пост той се издънва по най-скандален начин. Това се доказва с факта, че парите на фонда се източват и плячкосват от научните мафии още в първата му сесия през 1991 година. Въпреки този факт, началникът е повишен и избран през 1992 година за заместник председател на БАН по финансовите и стопанските въпроси.  И на този пост той се издънва здраво и скандално, но вместо порицание и наказание той е повишен и избран през 1996 година за председател на БАН. И на този пост той се издънва и е принуден да си подаде оставката след огромен изборен скандал, чрез който той е преизбиран за 4-ти мандат на поста председател на БАН. И този скандален факт остава ”незабелязан” и сега през 2011 той ще бъде назначен и за член на новото Настоятелство на БАН. 
                                           *
          Враговете в редиците на научната общност
Тяхната вражеска дейност се състои в това, че вместо да искат комплексно и цялостно решение на навързаните във верига финансови проблеми по вина на враговете в държавата, фонда, университетите и академиите, учените са разединени и търсят частично решение, в което всеки работи изолирано и само в защита на собствените си пари. Загрижени за собствените си финансови проблеми, някои от тях се свързват с научните мафиите в университетите и БАН и заедно с тях искат министърът да се смени, което дори и да стане, няма да спаси науката и образованието от финансовите далавери и проблеми в тях, защото мафиите ще си останат непокътнати и ще продължават да източват, плячкосват и прахосват парите, така като са правили и през последните 20 години. Това се доказва с факта, че през тези 20 години в държавата са сменени 12 правителства и в тях са били сменени 12 пъти и министрите за образование и наука, но проблемът не е решен. Това показва, че решението не е в смяната на министъра, (който се провали в реформата и трябва да си върви), а в комплексното и координираното разобличаване и отстраняване на описаните по-горе финансови врагове на науката и образованието.