„Пусть всегда будет” … дружба - 2 или „Голям Селски Театър насред канала”

            И така, пиесата, която ни разиграват, продължава. Актьорите изпълняват добросъвестно своите роли и ще го правят до пълната победа на здравите сили над разума. Само че попреиграват.

            Да допуснем, че министър Трайков е бил отстранен от преговорите като непримирим противник на подписаното от бившия му подчинен Първанов. Поставен пред свършен факт, какво прави той. Първо - уволнява шефа на НЕК. Това добре.

            Второ - прави изявление пред журналисти, че Първанов е превишил правата си, че меко казано - българските интереси не са защитени за разлика от руските. Че ще настоява за разследване от страна на ДАНС. Че оттук-нататък предстоят преговори в новите параметри, очертани от един „своеволен” подпис. Министърът е или играе на изненадан и възмутен. Хайде - и това добре.

            Трето - подготвя се на следващия ден да замине за Москва за преговори. Стоп. Не напомня ли това на жертвоготовна роля за отстояване на проигран национален интерес. Дали няма да се наложи на министъра да почака час, два, три или повече пред портите на „Росатом”. Ей така - за назидание, че е бил непослушен. Не се ли убеди вече министър Трайков, че няма подкрепата на министър-председателя срещу своя сънародник - съветник на същия този „Росатом”. Как тогава ще защитава българските интереси или заминава, защото си е спомнил песента на „Куин” - „Show Must Go On”. От друга страна, руснаците бързат. Викат го веднага на килимчето, защото знаят, че желязото се кове, докато е горещо. Вече почти 70 години с временно прекъсване през 1991-92 и 1997-2001 сме нажежени от „дружбата”. С размекнат като в руска баня мозък, а според случая има брезови клонки, морков, тояга, чук и (не гек), а танк.

            Не беше ли по-естествено, а и достоверно министър Трайков да подаде оставка? Защото, повтарям - той не се ползва с подкрепата на премиера на българското правителство в спора си с шефа на „Лукойл” и консултант на руска фирма със същото това правителство. Министърът е част от това правителство или е паднал от луната.

            Актьорите се разпасаха и взеха да се държат пред зрителите сякаш мозъците на последните са рудиментарен орган. Пиесата „АЕЦ „Белене” взе да се точи все по-настойчиво и истерично като сапунка. Само че не излъчва аромат на сапун. А това е така, защото ни я играят в Голям Селски Театър (ГСТ) насред вонящ от нечистотии канал. В такъв превърнаха България през тези близо 70 години. А който не харесва аромата на канала, респективно - мегаломански, загробващи и безумни проекти, не бил патриот.

            Все едно да дойдат гости, а къщата да е мръсна и непривлекателна. И домакинът да се обиди от наблюденията им, процеждайки, че думите им не издават уважение към самия него и към къщата му.

            С манталитета на същия този домакин беше официалната българска реакция по повод творбата на Давид Черни.

            Днес повече отвсякога имаме повод да опънем черен креп от Дунав до южната ни граница и от Черно море до Западните покрайнини. Последните някои ги наричат „Източни сръбски провинции”, но да си слагаме ли и това на сърце? „Както ви се харесва”.

            А за нас светът ще узнае - освен, че на всеки ъгъл има дюнер, че и на доказан разлом ще има АЕЦ. Руский, конечно.

            Под българския килим има сметена мръсотия. Ботев говореше за непорината воня. Днешната не е византийска.