Националното предателство на Бойко Борисов

Подписването на ансекс 12 към споразумението за АЕЦ Белене е най-сериозния скандал в историята на българския преход. Това е скандал, който предопределя геополитическата съдба на страната ни, който накърнява националната ни независимост и който ни срива обратно до унижението да бъдем само придатък и покорен слуга на руските имперски интереси – каквато беше България преди 1989 г.

В момента казусът с АЕЦ “Белене” е политическият дневен ред на страната ни. От него зависи статусът ни на свободна и демократична страна, енергийната ни, икономическа и политическа независимост, реалните ни позиции като член на ЕС и НАТО. Който не съзнава това, да върви да сади картофи. Българският премиер например, който призова да се спре с политическото говорене за този проект.

Няма друго говорене за АЕЦ “Белене”. Това е открай докрай политически проект – точно толкова отвратителен, колкото мисията на ген. Каулбарс или атентатът в Света Неделя. В него няма и грам икономическа целесъобразност – но затова пък политическите му намерения са толкова очевадни, че би трябвало да накарат и слепите да прогледнат. Това не е просто руска ядрена централа на българска територия, чийто строеж поколения българи ще изплащат със сметките си за ток – това е примката, който ни нахлузват, за да ни върнат обратно в азиатското си стадо. Чрез него България ще бъде отбита от демократичния си път на развитие – и ще се превърне в нещо като вариант на Украйна.

Би трбвало да си дадем сметка, че шести април може да се окаже гранична дата в българската история. Датата, в която клекнахме и се предадохме; датата, която българските комунисти един ден ще празнуват като отправна точка за своя ренесанс. След шести април нищо в страната ни вече не е същото. И всеки от нас – сам пред себе си – ще трябва да се определи, да направи своя избор, да каже къде иска да живее – в свободна България или в Задунайская губерния. Да си затрае - или да се бори, да излезе на улицата, да каже: стига толкова! И това е избор, който вече не е въпрос на политически предпочитания. Свързан е с понятия като патриотизъм, национално достойнство и отговорност пред бъдещето.

И други неща вече не са същите. Тези, дето управляват страната ни например. Бойко Борисов, който отказа да потвърди уволнението на Красимир Първанов – и вместо това нахока и предупреди за последен път своя икономически министър – след което го проводи за посмешище в Русия. Същият този Красимир Първанов, който външният министър Николай Младенов в пристъп на откровеност нарече "боклук" - и чийто акт определи като "повече от пробив" в националната сигурност на България. Изглежда обаче за българския big boss боклуците са твъдре свидни.

И най-сетне голямата изненада – Симеон Дянков – министърът, дето твърдеше, че няма да даде “нито лев” за Белене от държавната хазна. Та той бил този, дето одобрил анекс 12. И нямало никакви обвързаности в него. Звучи почти като уверенията на руския посланик Исаков, който ни увери, че АЕЦ “Белене” на сто процента отговаря на българските национални интереси. И който окачестви думите на министър Трайков по адрес на същия този проект като “излишно емоционални и противоречащи на стила на конструктивен диалог, воден по проекта между представители на двете страни”.

Никакви обвързаности? Никакви ангажименти? Само дето анекс 12 е вече публично достояние. И в него едно към едно се казва, че: “От датата на подписването на настоящето Допълнение Страните се задължават да действат добросъвестно и да полагат максимални усилия за постигане на окончателна договореност по всички документи, формиращи договора за ИДС (инженеринг, доставка и строителство) и всички тези документи трябва да бъдат парафирани от надлежно упълномощени представители на Страните до 1 юни 2011 г.”

ИДС означава пълен и окончателен договор за строежа на цялата централа, а думичката “трябва” не търпи каквито и да било условности и увъртания – и е стопроцентов аргумент в юридическия смисъл на думата. Ако преди този анекс България имаше шанс да се пребори в съда срещу руските искове за неустойка, то при неговото наличие шансовете й са абсолютно нулеви.

Съгласието на Симеон Дянков да вади кестените от огъня и да варди кагебистката далавера на дуото Бойко Борисов и Валентин Златев, е едно позорно съгласие. Напълно съгласен съм случая с мението на Иван Костов, който посочи, че с акта си на “движещ нещата по подписването” Симеон Дянков ще бъде най-презреният политик в Европа.

Има обаче един човек, който не тепърва ще става, а вече е най-презряният. Този, който застана рамо до рамо с Гоце начело на петата колона в България. Този, който предаде българските национални интереси за шепа рубли. Българският премиер Бойко Борисов.