„Пустъ всегда будет” … дружба–4 или да измамиш природата

            Германският концерн „Сименс” обмислял да напусне съвместната компания с „Росатом” за производство, свързано с атомни електроцентрали. Обяснимо решение след аварията в Япония и при отчитане на увеличаващата се съпротива в страната срещу атомните централи. Чувство за самосъхранение или емоционална реакция?

            Защото инициаторите на „Белене” у нас – руски и свои (по документи само), иронично определят съпротивата срещу намеренията им като прибързана емоция и незрялост. Накратко – изкарват ни идиоти, тъй както министър Трайков беше „подигран”, че не можел да смята.

            Ето сега оставяме емоциите настрана. Вчера в Япония е имало нов силен трус - 7,4 по Рихтер. От реакторите на АЕЦ  „Онагава” е изтекла радиоактивна вода.

            Представител на „Сименс” заявил, че „Фукушима” е повод за излизане от съвместната компания с „Росатом”, но не и причина. Че е повод, повод е. И за нас беше навременен повод, но упорито не се възползвахме. Подписахме каквото ни поднесоха.

            Това пък е повод да си припомним мнението на Бисмарк за договорите, подписани с Русия. А то е, че хартията, на която са подписани, струва повече от самите договори. Ето я и причината подобни договори да бъдат избягвани на всяка цена. Ето една дипломатическа аксиома в случай като нашия. „Сименс” са я изказали така, че да не звучи обидно.

            Затова пък обидно звучи заглавието на руския „Комерсант” - „Премиерът на България” подкрепи „Росатом”. Обидно звучат и заглавията на някои български вестници, които отбелязват, че г-н Трайков бил сред министрите с най-много двойки. Кажи-речи единственият човек от правителството, направил опит да защити не „Росатом”, а българските интереси, е „двойкаджия”. Близо до ума е тогава какво се изисква, за да си признат „отличник”. Депутат от ГЕРБ заявил, че „както винаги премиерът ще вземе най-правилното решение.” Имаше една детска приказка „Каквото стори дядо - все е хубаво”.

            Турция възнамерява да строи атомна централа на 5 км от Резово. Значи отпада като кандидат-купувач на ток от „Белене”. Бъдещият строеж край Дунав започва все повече да прилича на казарменото упражнение - измери дължината на стаята с кибритени клечки.

            Ние, новите крепостни селяни на братската атомна енергия, сме готови да измерим цяла България с кибритени клечки. Заради светлото бъдеще, което ни обещава високи цени на ток и горива, нисък стандарт и гарантиран статут на азиатска губерния – презряна от свободния свят.

            Същият този свободен свят, обаче, ни изпраща ненасърчителен сигнал. Европейският парламент е отхвърлил предложението за мораториум върху изграждането на нови ядрени мощности. 300 гласа „против”, 264 - „за” и 61 - „въздържали се”. Подобно разединение и липса на единна позиция е добре дошло за нашите ядрени еничари.

            Това, което се случи в Свищов през 1977, никаква пропаганда не може да го заличи. Би могла да му придаде само „излишен” емоционален оттенък. Дори когато става въпрос за разрушения и жертви.       

            Хайде сега нека си припомним 1986 и Чернобил, когато ни уверяваха, че всичко е наред и няма опасност. Когато за някои „по-ценни” наши сънародници (подразбира се - отличници) имаше специално снабдяване. Не се тревожете за тях и за потомците им. Тревожете се за себе си. Те имат достатъчно ресурси, за да се озоват в безопасност. А когато го направят, дори няма да ни напишат писмо: „Горе главите, славни борци. И все пак ще бъде …”

            Така е. Все нещо ще бъде. Само дето има вероятност ние да не сме сред него. Нито пък България.

            Защото, ако ние сме балъци и могат да ни мамят, не могат да измамят природата.