АЕЦ „Белене“- двигател с (външно)политическо го(во)рене

На учредяването на партията ГЕРБ нейният патрон Бойко Борисов изстреля забраната към учредителите да говорят за първия човек в държавата президента Първанов. Само той имал право. Сега пък премиерът Борисов иска да забрани политическото говорене за АЕЦ “Белене”. Така рече той вчера, 6 април, в Народното събрание.

Забраната обаче явно не важи за говорителя на България Юрий Исаков. В интервю за ИТАР-ТАСС той декларира, че АЕЦ “Белене” е 100 процента изгодна за България и с това не остави и процент съмнение кой е арбитърът в лютия български спор за и против руския ядрен обект.

Изцяло политическа, при това и външно и вътрешно, беше и реакцията на министъра на външните работи Николай Младенов. Сега и него ли ще го уволнява шефът на руската компания “Лукойл” Валентин Златев( който беше изобличен от заместник – министъра на икономиката Марий Косев, че се меси в преговорите за АЕЦ “Белене”)? Правешкият олигарх Златев публично се подигра на министър Трайков, че не можел да смята, а сметката за тези нападки Борисов потърси не от Златев, а от Трайков. Вече заплашва да уволни министъра на енергетиката, икономиката и туризма и го унижава, като отмени заповедта му за уволнение на негов подчинен.

Младенов отиде много по-далеч от Трайков в оценката си за деянието на Красимир Първанов, подписал през главата на началника си договор с Русия като шеф на българската(?) НЕК. Външният министър окачестви това своеволие като “ нарушение на националната сигурност” , а самия Красимир Първанов нарече “боклук”. Гневът Борисов обаче се стовари единствено върху главата на Трайков и подмина далеч по-острата позиция на външния министър.

Борисов не веднъж се е хвалил колко добър избор е направил с Николай Младенов като външен министър. Явно му е трудно сега да вземе толкова остро завоя и да го обяви за слаб ученик, когото наказва пред черната дъска с пръчката на последното предупреждение за уволнение, както направи с Трайков. Но Младенов, вместо да се смири, предизвиква още един важен приятел на Валентин Златев на върха на държавата – другия Първанов, родом от Сирищник. Външният министър не само се кани да заобиколи отказа на президента да издаде указ за отзоваване на посланиците с досиета, като ги командирова служебно в София, но и репликира Първанов за претенцията му да си приписва заслугата България да е в НАТО. В интервю за в. “24 часа” Николай Младенов припомни епистоларната любов между Първанов и Милошевич. Припомням и аз:

“До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия
Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение… „
Георги Първанов,
председател на Българската социалистическа партия“.

Това е писмото, изтекло в медиите година преди Първанов да си смени позицията след една скандална среща в кабинета на президента Петър Стоянов с представител на германските социалдемократи ( описал съм я в книгата “Президент на РъБъ”), на която германците заплашват българските другари, че ще им спрат субсидирането, ако продължават да бойкотират общоевропейската политика по кризата в Югославия. Както се вижда, правилото, че политиката и парите са неразривно свързани, важи с пълна сила за др. Първанов, който като лидер на обеднялата по онова време БСП е взел “правилното решение” срещу определена сума (макар никога това да не стана известно извън аудиторията на книгата “Президент на РъБъ”).

Време е да бъде спряно не политическото говорене за най-големия и опасен за България проект, а политическото лицемерие по този повод. АЕЦ “Белене” не е чисто икономически въпрос- не е такъв за България, още по-малко пък за Русия, която намира за страшно важно да инвестира милиарди в пробив в европейската енергийна отбрана срещу руската инвазия, при който стратегическият ефект ще бъде светкавичен, а икономическата възвращаемост остава абсолютно неизвестна величина с хоризонт от десетилетия напред.

Ако Борисов беше принципен в отрицанието на стратегическия и политическия аспект на АЕЦ “Белене”, трябваше незабавно да приложи същата публична репресия и върху външния си министър заради политическите му оценки по темата. Но и това ще стане – ако му “подскажат” лобистите на Русия, които бяха достатъчно влиятелни да вкарат ключов министър в кабинета и дори бяха на път да внедрят троянския си български кон в европейското правителство в Брюксел (подробностите – в книгата “Течна дружба”).

От: http://ivo.bg/