„Пустъ всегда будет” … дружба–5 или възможно ли е да изчистим България за един ден

            Ако дружбата се е засилила вече като скиор по шанца и а-ха да постигне рекорден скок, на втората част от заглавието отговарям - ами не е възможно. Първо, натрупал се е прекалено много боклук, за да се разчисти за ден. От друга страна, това не е еднократно действие като ваденето на зъб. Изисква поддържане и всекидневна хигиена. Малки и последователни усилия, в резултат на съзнание. Не на гръмка кампания – да направим нещо за един ден, пък после – както сме свикнали. Ако за нещо е необходима кампания – тя трябва да е за тиха оран в мозъка – тиха, но трайна и безпощадна в резултата си – за да доведе до промяна в манталитета. Задоволителният резултат би изглеждал така – преобладаващата част от населението да чувства неудобство да хвърли фас, хартийка или какъвто и да е боклук на улицата, на плажа или в планината. Освен по кошчета и контейнери. Не знам как ще стане това, но се налага да стане. Убедена съм, че постигането му има връзка с първата част от заглавието.

            Нещата не са дадени веднъж завинаги. Ако изглеждат такива – те са резултат от първосигнална инерция. Трудно е да се преодолее рефлексът, но не е невъзможно. Освен ако не сме кучето на И.П.Павлов.

            Радостно е, че към почистването влял усилията си и бившият премиер С.Станишев. Българското му сърце избрало свят ареал – край паметника на съветската армия. Свят за не едно българско сърце. Но дали за всички.

            По предпоследни сведения министър-председателят щял да приеме оставката на Кр.Първанов (шеф на НЕК). Не защото е направил нещо лошо, а защото явно не можели да работят заедно с министър Трайков. Нещо изисква „двойкаджията” Трайков да бъде запазен. Засега.

            Министърът на околната среда и водите Нона Караджова зове за непримиримост към тези, които замърсяват градове, села и природа. Призовава да не се изхвърлят боклуци където падне и се обосновава – „Това е най-евтино – изискващо най-малко усилия – да се обърнем към себе си.” Права е безспорно. Въпросът е дали, когато всеки се обърне към себе си, не надделява асоциалното.

            Ян Хаверкамп е европейски координатор на „Грийнпийс” по енергийните въпроси. В интервю за БНР той твърди, че ядреното лоби у нас се е дискредитирало през 2006 г. Тогава системата за аварийно изключване  в  АЕЦ „Козлодуй” отказала да работи. А ръководството й прикривало този факт десет месеца. Споменава осезаемото свиване в проценти на подкрепящите строителство на нова АЕЦ в България. Доловил е и изместването на истинския въпрос. В момента наложеният за актуален въпрос е: „Можем ли да разочароваме Русия или не.” Вместо рационалния – необходима ли ни е нова АЕЦ.

            Ето какво пише Симеон Радев в „Строители на съвременна България”. След дълги препирни Учредителното народно събрание изработва мемоар до правителствата на европейските държави като протест срещу разпокъсването от Берлинския договор на земите, населени с българи. Тогава руският представител Лукиянов прави съобщение от името на императорския руски комисар: „… негово сиятелство с прискърбие се научил за препирните, които станаха в последното заседание по въпроса за поднасяне от името на Събранието меморандум на европейските държави, и счита такива действия на Събранието за изходящи вън от пределите на задачата, която му е показана от императорския комисар… Такива отстъпвания трябва да се считат за незаконни и те могат само да усложнят и без това сложната и трудна задача както за правителството, така и за самото Събрание.”

            „Допустимата” политика за освободената, но абсолютно зависима от освободителя държава трябва да се вмества само в пределите, зададени от руския императорски комисар. Лукиянов изразил надеждата си народните представители да се съобразят със „строгата законност”.

            „Без никакво възражение депутатите се подчиниха.” – пише С.Радев. Това смаяло представителите, но за противодействие и дума не можело да става.

            И сега ни убеждават, че не може. Засилват ни да излетим по шанцата на дружбата.

            Ян Хаверкамп смята, че това няма да е последното отлагане на проекта. Според него два или три месеца не са достатъчни да бъде усъвършенстван руският проект. Доколко и дали изобщо става въпрос за някакво усъвършенстване, обаче? Но той споменава и нещо друго. Наблюденията му са, че съществува определено обвързване между газовите компании в Русия и тези в ядрената енергетика. Практика – непозната в Западна Европа.

            Друго негово наблюдение е, че ЛУКОЙЛ” влияе върху бъдещето на АЕЦ „Белене”.

            Най-оптимистичен е последният му извод, че руснаците всъщност са се отказали от този проект, но просто продължават да опитват.

            Не знам доколко е верен или безпочвен този извод. И към двата варианта биха могли да се приведат доказателства, мнения „за” и „против”. Обезпокоителна е настъпателността на първите.

            Ставаше въпрос за почистване. Но вече не става въпрос за почистване само в битов смисъл. Налага се всеобхватно почистване – бавно и търпеливо. Законодателно - също, както и спазването му. Накратко, налага се третиране с препарат „RAID” върху дружбата от векове за векове.

            Нищо лично, но се сещам за един виц: „Дай на комунистите Сахара и след година ще им се наложи да внасят пясък.”