Приключилата политика

Този път съживяване на илюзии е невъзможно.

Имах аргументи за заглавието и преди атомния скандал... Но съобщението на икономическия министър във вторник за уволнението на директора на НЕК с мотива, че подписал на своя глава анекса към споразумението с руската страна за АЕЦ "Белене", порази дори свикналото да възприема всякакви абсурди съзнание.

Тоя трябва да е луд – беше първата реакция на безхитростните българи по адрес на високопоставения чиновник. Но истината пак се оказа друга - всъщност такава, каквато единствено можеше да бъде в България днес.

"По линия на субординацията в правителството премиерът възлага на вицепремиера, той – на ресорния министър, съответно на агенцията. Ако се окаже, че Първанов не е уведомил министъра си, аз ще подкрепя неговата оставка." Тези две изречения от изявлението на премиера в сряда изясниха въпроса: подписът на чиновника в крайна сметка е оторизиран от най-високото място, а това, че не е уведомил министъра си, се сведе до нещо като полускандал.

Късно следобед сюжетът се отърси от размиващите детайли: оставка за шефа на НЕК няма да има. Що се отнася до министъра..., "това ще е последният път, в който му правя подобна забележка, трети път няма да има", заяви премиерът. И още: "Ще събера министрите и ще въведа ред в приказването."

Дали Трайков е прав, като тълкува подписания документ като задължаващ и неизгоден за българската страна, или е прав вицепремиерът Дянков, който смята обратното и е разпоредил на Първанов да подпише анекса, е въпрос по същество за юристите. Но какъвто и да е отговорът, той не променя извода, потвърждаващ няколко основни белега на актуалното управление на държавата.
Първият е, че

премиерът бяга от отговорност за най-важните решения

засягащи и следващите поколения, какъвто е строежът на втората атомна централа. Конкретният сюжет породи асоциация и с някои от перверзните хватки на уж забравения управленски модел от недалечното минало - не друг, а нахоканият икономически министър да идел пред парламента да защитава решения, с които точно той не е съгласен!

Ясно защо – правителството, разбирай премиера, си е знаел открай време, че ще строи АЕЦ "Белене" (отделен въпрос е защо си знае), но как да го заяви високо и ясно, като преди изборите е говорил високо и ясно нещо друго!

Но не страхът от търсене на отговорност води днешните политици – отговорността в преходна България не е нещо повече от абстракция. Води ги страхът за рейтинга, най-вече в момента, когато на близкия хоризонт са се задали поредните избори и трябва на всяка цена да бъдат спечелени. Именно – на всяка.

Вторият белег е, че скандалът, произтекъл от огласената от Трайков информация, който в първия момент аз лично възприех като отблъскващ театър, се стовари напълно закономерно. Ключът е в простия въпрос - как правителството на Борисов формира позициите си и взема решенията си. И въобще -

има ли съдържание в думата политика в България днес?

Не, няма, доказа скандалът. Ако политика означава - според най-достъпната представа - възприет начин, процес, механизъм, чрез който група овластени хора достигат до общи решения, обвързващи всички от групата, и ги осъществяват по определен ред; и ако под "група хора" си представим днешните български управляващи, можем без никакви уговорки да заключим: политиката си е отишла от българската територия.

Заместили са я поемани в здрача ангажименти

- тази е реалността и няма изгледи за промяна, напротив. Боде съзнанието фактът, че последното предупреждение към Трайков от премиера идва в контекст със силно нездравословен политически дъх. Цял месец нефтеният гигант "Лукойл Нефтохим" и икономическият министър си разменят остри реплики заради "куража" на министъра да попита, и то риторично, как монополистът си образува цените. И отговорът дойде от "най-високото място". Да не закачаме рафинерията...

Риторични като на Трайков са и въпросите за възможната тясна обвързаност на ГЕРБ с консултанта на руската страна в преговорите за АЕЦ "Белене". При такива обстоятелства място за реална политика няма. "Политическите" решения са опаковка на предварително сключени сделки и се изпълняват не управленски задачи, а разпределени роли.

Подменената политика проличава най-ясно в трагикомичните усилия на властта да потушава, замазва, фалшифицира скандалите, които самата тя сътворява. Какъв полезен коефициент на действие има управление, обсебено преди всичко от опазването на рейтинга си и решаващо проблемите (си) чрез "въвеждане на ред в приказването"?

В похода за спасяване на каквото е останало от имиджа й обаче властта  прегазва писани и неписани правила и закони което в нормалните държави се нарича произвол.Примерите станаха прекалено много и все по-трудно ще се сбъдва надеждата на правителството да останат под пепелта на забравата :

- Замлъкването на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, след като беше установена липсата на законови основания за подслушването на шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов - Отказът на премиера да даде пред обществото ясни обяснения за ангажиментите, които по собствените му признания в подслушаните от неговия вътрешен министър телефонни разговори, е поемал пред различни лица

- Отказът (или страхът) на т.нар. компетентни органи и на първо място прокуратурата да изпълнят функциите си по отношение на тези ангажименти - Отказът (или противозаконното договаряне с властта) на същите органи да потърсят отговорност от вътрешния министър за огласяване на данни от СРС с цел, каквато законът не позволява - за да опонира на политическите си противници.

Всичко това стана възможно заради една ярка особеност на управлението на ГЕРБ, която го отличава от предишните: то си даде "правото" да защитава и демонстрира публично неща, които по правило са недопустими за "традиционните" правителства и в такива случаи следват оставки.

Какво ли щяхме да прочетем, изгледаме и изслушаме в медиите, ако Виденов, Костов или Станишев биха се опитали да прехвърлят отговорността по решение от такъв ранг като АЕЦ "Белене" върху един  чиновник, и то след 5-дневно мълчание по хода на преговори с толкова "изнервена" предистория!

Да си представим и какво щеше да се случи, ако друг премиер беше "хванат" да нарежда на шефа на митниците да изтегли контрольорите на държавата от нечия фирма или да върне на летищния терминал някой Вучка "къде рита топка с него". Или ако за някой друг вътрешен министър се окаже, че в битността си на партиен лидер е приемал спонсорство от онзи, когото по-късно е обявил октопод №1 на държавата!

С ГЕРБ и Борисов е различно.

На тях от дълго време им е позволено всичко

И това позволение всъщност сложи финалната точка на политиката.
С него са свързани и всички вътрешни и външни чудения какво става в България.

И пак се връщам на атомния скандал и специално на стоенето на Трайчо Трайков в кабинета – чудя му се на акъла.

От: http://kafene.net/