„Пустъ всегда будет” … дружба–6 или за комуникацията

            На първа страница във в. „Дневник” от 11.04.2011 има снимка. Направена е в Севлиево при откриване на Световния шампионат по мотокрос. На трибуната са: Румен Петков, министър-председателят Бойко Борисов и министрите Дянков и Трайков.

            Томахавките са заровени, има усмивки, а посланията от сериала „Белене” вече излъчват синхрон и очевидна „субординация”.

            Всъщност основният проблем дошъл оттам, че се била скъсала „нишката на комуникация между министрите”.

            Напълно разбираемо. И аз, когато бях в прогимназията, понякога нишките ми на комуникация се късаха - било то със съучениците или пък - с учителите. Проблемът с вторите се изясняваше на родителските срещи.

            Та и сега така - в почти сходен формат се обяснява първоначалната реакция на министър Трайков. Освен като плод на недобра координация, я сведоха до нетърпението на младостта и до някаква повишена емоционалност. Иначе се разбра, че става въпрос за „свестен млад човек”.

            Така на родителски срещи се случваше понякога към съответния млад екземпляр да се прояви добронамерено снизхождение. А пък понякога след срещата в къщи се случваха и други неща, но да не се отклонявам.

            Нека видим как се подобрява комуникацията като цяло. Става въпрос за атомната централа, която Турция възнамерява да строи недалеч от общата ни граница.

            По повод на това премиерът Борисов казва не нещо друго, а следното: „Ние сме напред в проектите (за „Белене”) и съм сигурен, че турската страна го разбира.”

            Допускам, обаче, че може и да не го разбира, щом има план да строи същото. Но когато го разбере, тя ще каже: „А-у, извинявайте, аркадашлар. Не знаехме, че сте толкова напред с проектите. При това положение няма да строим АЕЦ - нито до Резово, нито в Анадола. Никъде няма да строим, а ще купуваме вашия ток от „Белене”. Вай, вай, вай - каква беля щяхме да сторим и за кашмер да станем.”

            Явно нашите са предвидили този развой. Защо иначе ще твърдят, че АЕЦ „Белене” ще бъде построена, ако има гаранции, че ще продаваме изгодно тока навън. Това се забелязва и на разстояние - по-близко от Франция.

            Министър Трайков рестартирал участието си в екипа с думите: „дали позициите ми се доближават, или се различават от тези на други политически сили, дали те ме подкрепят, или искат оставката ми, това не ви засяга.” Баста. Крачка към политическа зрелост е това и пример за комуникация с журналисти и с електорат.

            А по повод на бъдещата турска АЕЦ казал, че  „това, което се поставя като задача за членовете в Европейския съюз, ще се изисква и от другите.”

            Тук някой черноглед може да промърмори, че всичката Мара втасала, та взела акъл да дава. Но аз казвам: „Еврика” и „Евала”! Много добре го е казал - по-точно не би могло. Така илюстрира това, което имам предвид. Няма да кажа какво, защото не ви засяга.

            А министър Дянков заявил, че „проектът „Белене” е на финалната права.”.      Няма вече „Орел, рак и щука”. Има „сговорна дружина.” Дали тя ще повдигне планина или като „бързата кучка” слепи ще ги роди - предстои да видим. Ако ли пък не видим и продължаваме да не виждаме - ще усетим.

            А някъде далече Япония продължава да се люлее.