СЕКС, ПУЙЧЕНЕ И ПУКАНКИ

                      „Стига сме гледали американски бози, време е да си имаме и наши”

- Аве, тва новата вълна си е...о майката. 

- Е, кво има толква, некви кифли, братле, некви педали...

Разговорът се води зад гърба ми. Място на действието е един от софийските мултиплекси. За сведение, става дума за „новата вълна” в българското кино - тъкмо е приключила прожекцията на Love.net.  

Да видим какво толкова има във филма, наистина.

Има липса на любов, търсене на лесни заместители, падение и възход на виртуалните надежди.

Има наливане с уиски и текила, има чукане във фешън кенеф на фешън заведение ( в този филм всичко е фешън), има лъскави мацки с лъскави гащички (в този филм всичко е лъскаво).

Има съобщителна техника – компютри, лаптопи, мобифони.

Има превозна техника – коли, мотори.

Има операторска и монтажна сръчност.

Има драматургично поназнайване – няколко паралелни истории са вкарани в сравнително добре разпознаваема структура.

Има много лукс на едно място, небрежно разпуснато поведение в небрежно елегантни (и подчертано скъпи) интериори, които трябва да създадат усещане за стандарт на няколко поколения, събрани в една лента. Само дето никой не споменава, че историята се случва в една оклюмала източноевропейска страна, на която само претенциите са на ниво, останалото е ниска култура и мръсотия до шия.

Има парвенюшка показност, която дори участието на Джон Лоутън от Uriah Heep не може да смекчи.  Както и лош вкус, който от напудрените ателиета на кредитните парвенюта прескача на екрана като модел за подражание и за удоволствие на пуканкопотока в салона.

Възможно е сценаристите и режисьорът да обитават среда, подобна на тази във филма. Халал им вяра! Истината обаче е, че излъсканият интериор, населен с играещи го истеблишмънт персонажи, не подхожда никак на действителната българска картинка. 

Има и един стар проблем, който днес се възпроизвежда с нова сила:  неумението на актьорите да си произнасят убедително думичките. Диалозите – уж модерни, изпълнителите – уж подбрани след прецизен кастинг, а репликите сякаш насила са им пъхнти в устата. Нали това е техният живот, тяхното всекидневие, техните страсти, техният сленг... – очакването е за естествена екранна реч. (Упрекът ми е предимно към режисьора, макар че един интелигентен артист не би допуснал да разпилее ролята си с фалшиво интонирани фрази).

Какво още има? Има хепиенд, за който Холивуд само може да завижда. Една разпътена майка (Койна Русева) след няколко нервни сблъсъка оправя отношенията си със своята 14-годишната дъщеря (Лора Чешмеджиева). Един лайфстайл редактор (Захари Бахаров) открива ново професионално предизвикателство: оттук нататък ще се занимава с G-точката на интернетното си гадже (Диляна Попова). Младата героиня на Диана Добрева пък след дълго чатене най-сетне се среща със старата кримка Лоутън, който пристига в България специално заради нея и по всяка вероятност ще я отведе в английското си имение.

И, разбира се, историята на лекаря, осъзнал любовта към жена си и какъв простак е, че й е причинил толкова страдания.

Едра мъжка сълза се стича по бузата на Христо Шопов – героят му признава колко несправедливо е постъпил с брачната си половинка и добре че е интернет да му отвори очите, защото иначе щеше да продължи да я кара през просото, проваляйки своя и нейния живот. Съпругата (Лилия Маравиля) ридае връз рамото на завърналия се любим, а цялата сцена се отиграва в Стария град в Пловдив. Толкова е затрогващо, че съседката ми от ляво за миг спира да хрупа пуканки.

Това, което няма във филма, са политика, агенти на държавна сигурност, мутри с ланци, стачки, ДАНС, БОРКОР, цигани и дискредитирани евродепутати. Няма и комунизъм в тази иначе бивша комунистическа държава. (Ако го имаше, спонсорите със сигурност щяха да се стиснат да дадат пари). И сигурно е добре да липсват подобни баналности, за да може пресата с основание да напише, че в Love.net „режисьорът и операторът Емил Христов са успели да покажат столицата като модерен европейски град и като добро място за живеене”.  Проблемът е, че София не е нито модерен европейски град, нито е добро място за живеене. Иначе казано режисьорът и операторът са послъгали, вероятно водени от познанието, че в днешно време ако кажеш истината, рискуваш да умреш от глад.

Русата перука на Йорданка Кузманова

Сега искам да обърна внимание на една на пръв поглед нищо и никаква руса перука.  Надяната обаче на главата на Йорданка Кузманова, тя се превръща в метафора на цяла прослойка, прикриваща цивилизационната си комплексираност с глуповати аксесори от гардероба на българоселския истеблишмънт.

Перуката на главата на Йорданка Кузманова е перука - откровение!

Перука - памет и предсказание!

Кичът и фалшът на системата са събрани в един предмет. Освен биографията на родителите под него прозира CV-то на децата им: надути лилипути в позата на великани. Лично аз бих развил тази мимолетна сцена в отделна сюжетна линия за родово обусловеното израждане на генерациите.

Филмът може да бъде погледнат и иначе:  на тази съсипваща със сивотата си българска действителност, очукани панелки, мръсно метро и грозни хора по улиците, защо да не противопоставим нещо по-засукано и маняшко, пък макар и опростено като за културмасовици. Нещо динамично и епидермално като живота в мола.

Секс, свирки, уиски, компютри - компютри, уиски, свирки, секс. Провинциалните комплекси са избити, таргет групата мърка доволно, в салона мирише на тестостерон. А навън н’екви глупаци се занимават с н’екво АЕЦ „Белене”. Вместо да дойдат на Love.net и пуканки.

...

„Стига сме гледали американски бози, време е да си имаме и наши” – чета в някакъв форум.  Е, имаме си!