„Пустъ всегда будет” … дружба–7 или има ли граници пред нея

„Все по-пълно задоволяване на потребностите” на народонаселението беше една от повтаряните до втръсване мантри в социалистическа България. Освен бананите по Коледа, тя оставаше без последствия. Не беше и породена, за да създава полезни следствия, а за да бъде част от затлачения нанос от безсмислия, в който да изтлее всяко зрънце нормалност и надеждата за него.

            Едно от най-забележителните безсмислия, предопределило развитието ни в посока към бодър идиотизъм, беше: „все по-голямо увеличаване ръководната роля на партията”. Т.е. -  все по-осезателно отсъствие на собствена воля и инициатива. Кух парад на празни думи, вдъхновени погледи, сред които народът беше призван да изпълнява каквото му се спусне.

            Напоследък всичко това се е завърнало (ако изобщо си е отивало). Набрало увереност - пак е тук и му е уютно. Пак чертае грандиозни планове, макар и „под вънкашност нова”. Но генезисът и проявите му все към неизбежната ръководна роля тегнат.

            Какво значи да платиш на банката консултант - освен за анализа и оценката й за проекта (2,7 милиона евро), и допълнителен хонорар - в случай че тази оценка е именно положителна? Размерът е 0, 95 на сто от крайната цена, която клони само към нарастване. И банката няма да е заинтригувана от това?

            Вероятно при така поставените условия е недопустимо да има неблагоприятен анализ и отрицателна оценка. Тази ли предпоставеност на решението трябва да ни убеди, че то ще е безпристрастно и ще отговаря на националните ни интереси?

            Не е луд, който взема, а даващият. Само че даващият прави с чужда пита помен – с питата на българските данъкоплатци. Обединеното ядрено войнство от управляващи и уж опозиция ни намятат щедро с изпитаната вече ръководна роля. Задоволството им трябва да е голямо след гласящия се просташки финт пред новите партньори – бивши идеологически врагове.

            В съзвучие с това НЕК и „Атомстройекспорт” се споразумели до 1 юни т.г. да положат „максимални усилия” за подписване на окончателен договор за строеж на АЕЦ „Белене”. Въпросът – няма ли някой (правителство, НЕК или индивид) да положи максимални усилия да защити българския интерес, е смешен и неуместен. Нещо повече – „успокояват” ни, че ако до тази дата не се постигне споразумение за строителството, срокът щял да се удължи.

            Това си е свято обричане на цяла нация да стане курбан за атомен проект в интерес на чужда държава. А може би си е чисто тричане.

            На този фон съвсем не е лишено от основания искането на сините да се провери за сътрудници на ДС в НЕК и БЕХ.

            С подозрителна последователност падат границите пред дружбата. Един Трайчо Трайков се опита да възрази и беше порицан. Може би единственият на снимката в Севлиево, който не излъчваше очевидно щастие. Не хвърли оставка след като беше явно цакан от премиера си, но сякаш нещо опитва в стеснения периметър. Продължава да стъпва в минно поле  с дързостта си да постави директно пред руснаците въпроса за пазарното поведение на „ЛУКОЙЛ” у нас. Лавира ли в тези усилия, като ги облича в декларация за лоялност към премиер и партия. След като е ясно, че без волята на бъдещите платци на атомния масраф, те – и премиер, и партия, могат да оттекат в политическото небитие, в канавката на историята. Накъдето се утаяват струйки от мощния някога поток, бликнал преди точно десет години. Именно по негово време беше ексхумиран проектът „Белене”.

            Колко елементарно повтарящ се трик. Заявилите се алтернативи на трайното червено статукво през времето – НДСВ и ГЕРБ дойдоха на власт, за да продължат именно неговите проекти.

            Да, НДСВ се заяви и като алтернатива на краткотрайното синьо – демонизирано до истерия, което въпреки всичко, разчисти пътя към европейския коловоз. А „новият морал” разчисти пътя пред една тройна коалиция.

            Днешната ръководна роля кара локомотива и цялата композиция към глуха линия, където да стане трайна плячка на неизживяното си минало. Възседне ли ни финално тежестта на задаващото се, едва ли ще се питаме „ с чего начинается родина”. Най-много тъпо да осъзнаем, че тя се е свършила за нас – щом ни предава така.