„Пустъ всегда будет” … дружба–9 или за протестите

            Четири протеста се състояха в София на 16 април 2011. На пенсионерите, на недоволните от цените на горивата, на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет-услуги и на противниците на атомни електроцентрали на Балканите.

            Протестите припламнаха в различни места на града. Маршрутът на пенсионерите беше от пл. „Независимост” в 11.30 до Министерството на труда и социалната политика и до Министерството на здравеопазването..

            Пред храм-паметника „Ал.Невски” от 13.00 започна протестът на недоволните от цените на горивата.

            Час по рано от Народния театър тръгна шествие на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги към НДК.

            Пред посолствата на Румъния и Турция се събраха екоактивисти от България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Турция, както и представители на партия „Зелените”, Националното движение „Екогласност” и др., за да изразят несъгласие със строежи на атомни централи на полуострова. Дали това е бил точният сборен пункт?

            Вярно е, че когато се пали огън на открито, се струпват съчки, късове хартия и всичко – с каквото разполагаш. Огънят се пали от няколко места, за да поеме „въздух” и да тръгне, да се разгори.

            Хубаво е да има протести, когато гражданите осъзнаят, че може – „по-иначе може”. Тези четири протеста са тематично свързани. Формалната им причина може да са конкретните компании със съответните им цени. Начинът, по който тези компании формират цените си, ги прави близнаци. В позицията им на недосегаеми монополисти и ортаци помежду си, те не допускат конкуренция.

            Това е възможно, когато държавата е пас и се прави на разсеяна, когато по някаква причина е благосклонна към монополиста.

            Най-много функцията й да се сведе до това – нейна комисия да обяви, че еди-кой си настоява за увеличение на някаква услуга с 10-15 %. Но тя ще допусне увеличение с най-много 5%. Трябва ли да сме почти благодарни. Този наш български ден на „благодарност” ни спохожда с неумолима последователност - понякога два пъти годишно. Цената има само една посока – нагоре. Безнаказана остава алчността да ни дерат все повече и с по-високи сметки. Мълчаливият отказ да се предоставя качествена услуга и да се минимизират загубите също влиза в тези сметки. Удобно е да наказваш масовия потребител за собствената си инертност и неефективност. Схемата работи безотказно.

            Едната пенсия за нищо не стига. Кой пенсионер ще го отрече, освен ако не е АБПФК.

            Конкуренция между мобилните оператори няма. Те гледат на абонатите като на мухи в паяжина. Изпитал го е всеки, решил да прекрати договора си. Какво да кажем за „свидната” Топлофикация. „Конкуренцията” между монополистите се изразява в това – да закрепостиш абоната, след като си го впримчил, и да го брулиш. „Конкуренция” с феодални измерения.

            Натрапват ни напълно излишната АЕЦ „Белене” на същия феодален принцип – „награда”, че сме се озовали в нечия дълготрайна сфера на влияние. Тенденцията е да стане вечна. „Подруги навсегда”. Абонаментът към Топлофикация и претенциите на „дружбата” са се превърнали в съюз, по-свят от брачния. Разтрогването им е трудоемка, но не и невъзможна мисия.

            Бензинът и дизелът – скъпи.

            Не, не е редно протестите да са изолирани. По-естествено е да са обединени и по-ясно да се открои гласът на всеки в тях. У нас цените на бензина и „предопределеността” на АЕЦ ”Белене” са свързани. Справка – шефът на „Лукойл” в България е консултант на „Росатом” в преговорите със собствената му държава за строеж на АЕЦ „Белене”. Естествено е тогава протестът срещу цените на горивата и този срещу новата ядрена централа да бъдат обединени занапред.

            И за пенсионерите се отнася това – дори да са сподвижници на др. Сава Гърбузанов.

            Защото цените не правят разлика между редовите привърженици на различните партии или негласуващите. За всички нас те са поели посока към върха, който е забулен в мъгла и облаци. Т.е. – винаги ще има „надежда” да ни изненадват тепърва. Заговорът е срещу всички нас. Какво по-естествено от това този заговор да ни превърне в сплотени граждани.

             Толкова ли е трудно да се помисли и да се обобщи – кой какво обещаваше през годините и докъде стигна, т.е. – доколко дълбоко ни насади. „Абонаментът” за една партия (сетете се коя) и за клонингите й води до редовен челен удар с кривата круша.

            Константин Павлов имаше едно стихотворение за гърнето с боб, което сложил на котлона още през 1968, а то все не увирало и не увирало. И сега през 2011 продължава да не увира.

            Откъдето и да се погледне – градацията на цените опира до „дружбата”. До феодалния механизъм на плановата преди, а в момента – дебелашки имитирана пазарна икономика с липса на конкуренция. Къде другаде по света съществува подобна схема.

            В разединени протести сме по-уязвими. По-уязвими сме, ако - вгледани в своя протест, останем безучастни и не проявим солидарност към нечий друг протест. Бъдещето изисква координация и взаимна помощ, но не „братска” такава от някакъв нов СИВ. Всъщност той си е тук – настоява да ни строи нещо, което е не само излишно, но и вредно.

            Какво друго е заветът на хан Кубрат към сновете му, освен послание за координация и солидарност.