Огнян Минчев: Очаквам мащабна манипулация и фалшификация на изборите

Два месеца преди изборите как оценявате политическата ситуация?

- Имам затруднения да оценявам тази политическа ситуация през призмата на един уравновесен и безпристрастен политически анализ. Нещата, които се случват у нас, за пореден път надхвърлят рамките на мислимата арогантност и са отстъпление от най-елементарни позиции на човешко достойнство и себеуважение. Не може два месеца преди изборите пред очите на всички, без изобщо да си дадеш труд да се прикриеш, да осъществяваш такива спешни, истерични, гигантски кражби на публична собственост. Като например далаверата с НАП и ИПК "Родина". Като заменките на високостойностни гори и терени, включително част от "Натура 2000", които се раздават на висши мутри и премиерски роднини, дори и след обявяване на мораториум. Има граници, при които у нормалния човек трябва да задейства механизмът на срама. Това не се случва, напротив - последните остатъци на публична държавна собственост се разграбват по изключително безскрупулен начин. "Защото сме социалисти" ще откраднем всичко. Пак. След като бащите ни откраднаха всичко през 40-те, а батковците ни - през 90-те години.

Паралелно с тези сделки върви ударна промяна в последния момент на изборното законодателство - за какво говори този стил?

- И стилът, и съдържанието говорят за съвършена безпринципност. Мнозинството на БСП и ДПС дори не се старае да ги аргументира. Откровено се подиграват на всички ни, като предлагат абсурдни обяснения. Приемат "мажоритарен елемент" за 31 едномандатни окръга, където всеки депутат ще бъде избиран от различен брой избиратели - като най-безсрамно заявяват,че народът така искал. Очевидната цел на този т.нар. мажоритарен елемент е да даде бонус на големите парламентарни партии да вземат по няколко депутати повече. Така броят мандати за БСП ще се увеличи, за десницата - ще намалее, и синчагите на Политбюро отново ще се намърдат във властта - този път с ГЕРБ. Другите мерки са - удвояване на прага за коалиции и пропагандно производство на марионетни фалшиви "десници". Тези срамни мероприятия могат да бъдат обобщени под един лозунг: каквото и да си мислите, каквото и да правите, ние оставаме на власт.

Координирано действие ли е, че след като Яне Янев внесе предложението за 8-процентната бариера, от БСП заговориха, че това е идея на "десните" и нямат нищо общо с нея.

- Проблемът не е в някаква случайно подбрана кукла на конци, която учредява партия и бива натъпкана с подбрани папки с документи, за да й се вдига личният рейтинг. Обяснението тръгва от доста по-далеч - още оттам, че българската демокрация беше зачената в ситуация, в която нас отново "ни освободиха" отвън. Ситуация, в която българското общество не произведе своя достатъчно автономна и достатъчно силна морална и политическа алтернатива, която да се погрижи за неговите интереси. Демокрацията в българското общество по силата пак на това външно "освобождение" беше зачената в лъжа и манипулации. Създаде се формалната, фасадната институционална среда на демократично управление, но се запази реалната социална, стопанска и политическа власт на същата партия и олигархия, която съсипа българското общество през втората половина на ХХ век.Последното нещо, което можете да очаквате от тях, е принцип, ценност, морал.

Какъв трябва да е бил залогът, за да се реши премиерът Станишев на толкова дискредитираща стъпка, като сделката със сградите на НАП например, сключена с групировка, открито сочена за свързана с ДПС?

- Години наред и аз, и други колеги този премиер сме го щадили като млад политик. И сме го подкрепяли - и в битките с Първанов, и в нелеката ситауция на балансиране и в БСП, и в управлението заедно с октопода ДПС. Правили сме го с надеждата, че е интелигентен и модерен човек, който като овладее по-добре механизмите на властта, ще допринесе за модернизиране на страната, за да се изчистят авгиевите обори от 60-годишното управление на неговата партия. За съжаление крушата не падна по-далеч от дървото. Станишев, след като действително овладя инструментите на властта, ги използва със същата, да не кажа и с по-голяма поквара от своите предшественици. Създаде си и собствена политическа полиция за разправа с опоненти в лицето на ДАНС. Не смятам за нужно да се спирам специално на Доган и ДПС - за никого вече не е тайна, че елитът на ДПС и Доган са криминална групировка. Говоря за елита на ДПС, не за обикновените хора, които са закарвани под строй до урните. Във властта елитът на ДПС се държи по брутално мародерски начин. Проблемът е в това, че премиерът, който все пак стои начело на правителството, с видимо удоволствие й партнира и продължава активно да участва във възпроизводството на криминалната държава.

Реалистични ли са очакванията за търсене на отговорност при хронично болното състояние на съдебната и въобще на правоохранителната система, за което най-прясната илюстрация е отказът за регистрация на ръководството на една от традиционните политически партии, каквато е СДС?

- Съдебната власт с нищо не е по-добра от останалите, а и принципът на разделението, който гарантира взаимното им възпиране и баланса между тях, тук съществува формално. Българската държава е тотално криминализирана от бившата комунистическа партия и нейните специални служби и този процес е проникнал във всички власти и институции. Посткомунистическата олигархия като криминална инфраструктура на българската държава няма вътрешни разделения, които да възпират един или друг неин клон. И съдебна, и законодателна, и изпълнителна власт са де факто в ръцете на същата инфраструктура. Тя няма да позволи, докато не бъде изтласкана от властта, да се установят в държавата гаранциите за нормативен ред, за стабилност и справедливост на държавно-политическите и административните решения. Тези елементи от българската действителност изглеждаха проевропейски дотолкова, доколкото смятаха Европа за будалата, който ще им дава пари, без да ги пита как ги харчат. В момента, в който стана ясно, че това няма да се случи, те вече не са толкова проевропейски. Ако тази политическа гарнитура бъде преизбрана на власт, проблемността на европейското членство на България ще нараства.

Ако се върнем към първия въпрос - очевидно очаквате влошаване на политическата ситуация около изборите.

- Влошаването витае във въздуха и не е необходима особена проницателност да се види. Това, което ни очаква на изборите, са гигантски манипулации и, опасявам се, системни фалшификации на изборните резултати. Мафията на различни равнища ще направи всичко възможно да режисира своята "изборна победа". Това ще изостри допълнително обществените отношения и би могло да доведе не просто до купуване на гласове или до късо съединение между различните интереси, а до внасяне на открито насилие в политическите отношения. Защото престъпната йерархия няма да се спре пред нищо, за да опази завоюваните си територии. Вижте какво става в Молдова. Това е, от което най-много се опасявам. Опасенията ми рязко нарастват, след като властта открито използва съда за политически цели, отказвайки регистрация на новото ръководство на СДС. Този отказ, направен с пределно арогантни политически аргументи от един съд, е на практика организиран опит да се осакати и предотврати участието на пълноценна опозиция на предстоящите избори. Решението на съда връща служебно СДС в ръцете на марионетките на Доган в тази партия - в ръцете на тези, които докараха СДС до границата на изчезване като политическа сила.

При това положение струва ли си опозицията да стои в парламента?

- Мястото на опозицията е в парламента. Мястото на всички нас - граждани със съвест и обществена отговорност - е пред парламента. Когато "Атака" напусна Народното събрание в знак на "протест", БСП и ДПС получиха удобно мнозинство и без НДСВ. Така редица законодателни предложения - включително тези на нашата гражданска коалиция "Сам избирам" - бяха провалени в пленарната зала: искането за регионални преброителни центрове, за задължителен банков превод на пари за кампанията над две минимални заплати, публичен регистър за даренията на партиите в реално време и т.н. Решението на въпроса не е опозицията да напусне парламента. Решението е посткомунистическата олигархия да остане в малцинство в парламента.

Статистически факт е, че след всяко управление на БСП икономическите и социалните проблеми са толкова дълбоки, че само тогава опозицията бива допускана във властта - за да потегне разпадналата се държава. Споменахте сделките, които сега се правят с мащабни публични ресурси, в същото време все по-открито се говори за изтъняването на бюджета и дори минаването му на червено, а пикът на кризата предстои.

В този смисъл няма ли да е исторически по-справедливо, ако сегашната власт бъде преизбрана и й се наложи да се справя със собственото си наследство?

- И как ще се справя - като се извини? Надявайте се... Тройната коалиция ще се справя с кризата, като установи открита диктатура в страната. Всички предпоставки дори днес са налице - всесилна политическа полиция - ДАНС, в лична услуга на олигархията, открита и нагла кражба на публична собственост в полза на властващия криминален елит, смазване на опозицията, цензура върху електронните медии, усилена подготовка за масово фалшифициране на предстоящите избори, производство на политически марионетки провокатори. Какво остава до открита диктатура - открито да се извади сопата. Преизберете ги - и няма да чакате дълго... Молдова номер две е на прага: същият нагъл постболшевишки елит, същата обществена пасивност, същата зависимост от варварската имерия на Изток. Има ли нужда от посочване на още прилики?

Не помогна ли Европейската комисия на тези процеси с обещанието, за което самият Станишев съобщи - да не огласява политическия си доклад преди изборите?

- Докладът има периферно значение в случая. Проблемът е кой може да събуди заспалия среден българин - под носа му измъкват за пореден път свободата да урежда собствения си живот. А иначе Европейската комисия има сериозен проблем с България - засега тя е безпомощна да се справи както с наглостта на Кремъл спрямо Европа (в енергетиката например), така и с последователите на Путин в София.

Как трябва да се разчита сегашната и бъдешната роля на президента?

- Първанов е политическа фигура на доизживяване. Той ще остане в политическата история като безличен президент, пропилял и двата си мандата в безплодни интриги, безпринципна задкулисна борба за власт, откровен мързел и предателство на българските национални интереси в отношенията му с Русия и "Газпром". Първанов имаше съществен ресурс да манипулира политическата сцена допреди няколко години - достатъчно е да споменем бащинството му на тройната коалиция. Днес посткомунистическата олигархия се отнася към него все по-снизходително, за да не кажем подигравателно. Тя осуети политическия му проект с ДПС около Христо Ковачки и го подмени с гнусния цирк на "янетата". Първанов мълчи - пред очите му и с активното му участие България се превръща в интегрална част от постсъветското пространство.

Има ли достатъчен ресурс в обществото да се възпротиви на тези развития?

- България е част от един постимперски рикошет на рестврация, който се стреми да възкреси имперското величие на постболшевишка Русия. Отчаян опит, от който по-зрелите демокрации в Централна Европа се спасиха, като категорично обновиха своите елити и обвързаха системно своите институции, включително и тези за сигурност, с Европа и институциите на Запада. Ние си позволихме лукса да позволим отново да ни обвържат пряко с вампирското възкресение на имперска Москва. Членството ни в НАТО и ЕС е гола фасада, с която криминалната гарнитура на власт открито се подиграва. Ще трябва да понесем и политическите, и социалните последствия от това. Европа сама по себе си няма да може да ни помогне. Трябва да се събудим в реалното време самите ние.

Реставрацията е илюзия - тя ще се срути много по-бързо от режима на съветския болшевизъм. Но това ще отнеме време. Затова основният въпрос е - имаме ли ние като нация това време и можем ли да си позволим още връщане назад, след като същата олигархия ни закопа за цялата втора половина на XX век?

В. "Дневник"