Лъжите и замазванията Станишеви

Само ден след подлия опит да елеминира дясната опозиция и да осигури служебна победа за левицата, премиерът Станишев започна гузно да лъже и да замазва видните за всички мотиви за това безобразие. Изглежда все пак е почувствал каква голяма глупост е направил – и как политическата наглост на този ход може като нищо да ориентира протестния вот срещу БСП – като избирателите се окажат кръчмаря, който иска сметката за всички гяволъци. Именно поради това премиерската гузност е симптоматична – защото при хора като Сергей Станишев, очевадно лишени както от чувство за чест и достойнство, така и от морални критерии, гузността не означава осъзната вина: означава страх, само и единствено страх, че може и да не ти излезат сметките.

            Когато един страхливец се опитва да замаже вината си, най-често я прехвърля другиму – и го прави по агресивен начин. Та и Станишев така: БСП нямала нищо общо с вдигането на изборната бариера за коалиции на осем процента. Чуйте го само: "Изборната бариера от 8% не е инициатива на Коалиция за България. По-скоро това отразява процесите в дясното политическо пространство".

            Това изречение предполага две възможни тълкувания. Първото и реалното е, че осемте процента са резултат от коалиционния договор между СДС и ДСБ. Ако не беше създадена тази коалиция, нямаше да я има нуждата и от въпросните осем процента. Тогава може би пък щеше да е наложително да се повиши изборния праг за партиите, та да не вземе някоя от десните да влезе и – о, ужас! – Бойко Борисов да се окаже с необходимия му партньор за дясна коалиция. Не чак на осем процента, разбира се, та да не бастисаме в патакламата ДПС. На да речем на шест.

            Второто и реално лансираното от Станишев тълкувание е, че актът отразява процесите в дясното пространство, тъй като предложението е внесено от Яне Янев –  сиреч е “дясна” инициатива. Логично: след като използвахме по надлежния начин мюрето, защо да не си изтрием ръцете с него? Ягнето Яне не случайно е отгледано в коридорите на ДАНС, политическата полиция на Станишев, неговото най-свидно институционално чадо. И целия позор на света да изтърсиш на неговия гръб, то само ще отърси козина и ще продължи да рупа.

            Големият проблем обаче е, че толкова отявлено мекере няма как да мине за дясно – въпреки надничането иззад рамото на Джефри ван Орден. След неговата акция с осемте процента бихме могли да кажем, че на тройната политическа ламя й е пораснала още една глава, но дори и това няма да бъде вярно. Не е нужно човек да се позовава на думите и делата му, за да се убеди в това; достатъчно е просто да го погледне и да чуе интонациите в гласа му – и всичко става ясно. Става дума не дори за ренегат, използван от комунягите като десен камуфлаж – става дума за най-обикновен слуга.

            Сергей Дмитриевич очевидно съзнава нелепостта на това оправдание, тъй като се е погрижил и за още едно – алтернативно и много, ама много двусмислено. Този път ролята на пешкир за мърлявите му ръчички е отредена на ДПС, доскорошен коалиционен партньор и настоящ политически сиамски близнак. Според тази версия: “Първоначалното предложение за промяна на изборния праг дойде от ДПС, които обаче се въздържаха да го внесат официално, за да не изтълкува като акт срещу десните. Вместо тях това стори лидерът на РЗС Яне Янев. “ (курсивът мой – Е. С.)

            От което следва, че този акт е изглеждал прекалено мърляв дори за ДПС, та се е наложило да извикат слугата. Станишев обаче забравя, че тази идея витаеше сред червените още месеци преди да се пръкне като законодателна инициатива от папчиците на Яне – и че негови депутати неведнъж са я споделяли с медиите. Не това е интересното обаче. Далеч по-характерна е другата премиерска лъжа: че осемте процента всъщност са били разменната монета, за да кандиса ДПС за митичните  31 места за псевдо-мажоритарни народни представители. Дословно: "Когато се приема едно законодателство в цялостност, различни партии поставят своите условия. Мога да кажа, че това бе едно от условията, които ни бяха поставени, за да мине въвеждането на мажоритарния елемент".

            Изводът, който може да бъде направен въз основа на това увъртане, е следният: екстрено приетите в последния възможен момент промени в избирателния закон са резултат от най-долпопробен политически пазарлък между управляващите – като при това при него една от партиите в тройната коалиция – а именно НДСВ, е елиминирана като изхабена и вече излишна – предвид перспективата да бъде заменена с ДАНС-овия глашатай Яне Янев. Управлява ни премиер, на който изобщо не му мига окото да заяви в прав текст, че е приел в този пазарлък условия от своя политически партньор, които биха могли да лишат от шанс основните му политически опоненти – тоест пожертвал е политическото представителство на част от българските избиратели, за да договори по-изгодни за управляваната от него коалиция предизборни позиции.

            Подобен акт е просто христоматиен пример за политическа корупция. Нека припомня, че това понятие не се ограничава само до обикновената кражба с помощта на държавата, която е въздигната в ранг на държавна политика именно от това правителство. Корупцията е използването на институционални позиции в защита на лични, групови, корпорационни или партийни интереси – били те материални или политически – както е в случая.

            Най-долнопробния елемент от този казус е, че всичко това е направено “в името на народа”, който бил искал мажоритарен елемент в изборите, и в името на президента, който бил искал същото. Няма отговор на въпроса за какъв мажоритарен елемент може да става въпрос, след като тъй наречените “мажоритарни” кандидати могат да се явят освен като такива и в още две партийни листи; нито пък как примерно при напускане на парламента “мажоритарния” кандидат се заменя от следващия по листата от неговата партия. Какви листи, каква партия – нали идеята на мажоритарния вот беше да се гласува за личности?!

            Идеята, разбира се, е друга. Идеята е, че тази схема облагодетелствува най-вече големите партии, и особено тези на управляващите. Единствено мажоритарен кандидат на ДПС може да спечели примерно в Кръджали или Силистра. Ако примерно в района Х има трима избрани депутати от БСП срещу двама от дясната коалиция, червените получават като бонус още едно място плюс тези от листите: просто защото избирателите, които гласуват за червената листа, ще изберат естествено и червения мажоритарен кандидат. Като при това гласовете на избирателите ще тежат различно: В големите градове, където са съсредоточени десните избиратели, ще са нужни в пъти повече гласове за избора на един мажоритарен кандидат, отколкото в малките избирателни райони. Така двумилионна София ще избере само трима кандидати, докато примерно райони с двеста-триста хиляди души население – като Ямбол например, ще бъдат достатъчни, за да бъде избран един. Та това е политическият смисъл, който червените маскират зад приказките за народната воля.

            Сигурно някой ще попита – ами независимите кандидати? Да, законът предвижда такива. Но е много съмнително дали изобщо ще се появи изобщо някой такъв, след като неговият инициативен комитет трябва да събере най-малко десет хиляди подписа на територията на избирателния район, и трябва да внесе депозит от 15 000 лева, които няма да си получи обратно, ако не спечели повече от един процент от гласовете на избирателите. Дори и да се появи такъв, то той ще е някой местен мафиот, който има нужда от парламентарен чадър и разчита на купуването на  гласове – което всъщност е и основния проблем пред всяка мажоритарна система. Най-големият абсурд: издигнатите от партии “мажоритарни” кандидати при напускане или преминаване в изпълнителната власт се заменят от следващия по пропорционалната листа. Няма кой да замени обаче един независим кандидат – при такъв казус НС остава с един депутат по-малко, а неговите избиратели остават без свое представителство.

            Та това е сметката, която си правят БСП и ДПС. По техните изчисления БСП има шанс да получи бонус от около 20 мажоритарни места, а ДПС – около шест. Това са местата, чрез които те се надяват да спечелят още един мандат, за да доразграбят България, да видят сметката на последните остатъци от демокрация и да ни натикат в орбитата на путинова Русия. Има само едно противоядие спрямо този коварен капан: политическа комасация, сиреч договаряне между всички останали партии за общи мажоритарни кандидати. Тогава схемата за служебна победа на управляващите може да се обърне срещу самите тях, а Сергей Станишев да се задави със собствените си лъжи и оправдания.