Премиерите ни

Понякога  излъчването на премиера у нас изглежда езотеричен ритуал, но това е само за непосветените. Всъщност има дълбока логика кой и как става министър-председател у нас. Вазов (самият той също е бил министър) волунтаристично бе казал, че и едно дърво да сложиш в някое министерство и то ще се оминистри.

Службогонската мечта да станеш министър или депутат е повсеместна по нашите земи. Това поради факта, че у нас единственият начин за забогатяване е посредством властта. Не - чрез много знания, труд, упорство или изобретателски способности. Но това е екзотичната страна, която  се ползва с популистка цел… 

Истина обаче e, че премиерството не е въпрос само на лична амбиция, а доколко на излъчения кандидат за власт може да се разчита да защитава кръга или прослойката, която го е излъчила. Ясно е, че преди това той трябва да е показал с поведението си и изказванията си, че е подходящият и единствен избор за момента. И въпреки че понякога историческият момент издига и случайни личности, това също не са случайни хора.

Ако приемем, че събранието на Оборище е първият български парламент, то фактически там изгрява звездата на Бенковски, който е нещо като премиер на правителство в сянка. Но Бенковски загива, предаден от лоялен към султана българин, поне така твърди Захари Стоянов, който пък след Освобождението става шеф на парламента. Така изгрява и следващата звезда – Стефан Стамболов. Стамболов твърди пък, че ако Ботев бил жив, щял да иска да стане министър. Но влизането във властта поради поборнически заслуги е силно редуцирано и основен фактор за попадане във властта става имущественият ценз. И образователният – но той също зависи от богатството. Така завършилите в чужбина българчета също не са случайни. Това са предимно децата от забогателите през Възраждането среднобалкански градове – Сопот, Карлово, Калофер, Копривщица и др. Не случайно и този  диалект ляга в основата на книжовния български език.

Да вземем най-младия български премиер (32г) – Васил Радославов. Роден е в Ловеч, следва право във Виена и Хайделберг. Министър е в няколко правителства и шеф на Либералната партия (радослависти). Той поставя началото на традицията прависти да оглавяват правителството. Такъв е и Константин Стоилов, който на два пъти оглавява правителството. Той също завършва право в Хайделберг. Петко Каравелов, роден в Копривщица и шеф на Демократическата партия, брат на Любен Каравелов, завършва право в Москва. Според банкера и министър в две правителства  Ат. Буров, Каравелов е единственият премиер, който не е откраднал и стотинка от държавата. Александър Малинов също завършва право в Киев. Георги Кьосеиванов, роден в Пещера, участва в няколко правителства; също завършва право, но в Париж. Премиерът Димитър Греков  е правист.

Проф. Стоян Данев е правист, но той поставя начало на друга тенденция – тази на професорите премиери. Такива са още и  “кървавият” професор Ал. Цанков, (правист) и проф.  Богдан Филов (археолог). Стойчо Мушанов завършва право във Франция. Оглавява две български правителства. Иван Багрянов също е правист. Андрей Ляпчев пък е финансов министър и  премиер на няколко правителства, поставя традицията икономисти да управляват държавата. Той слуша лекции по икономика в Цюрих, Берлин и Париж. Ив. Е. Гешов пък е потомък на голям банкерски род. Учи в Англия.

Друга тенденция в българския политически живот е правителствата да се оглавяват от генерали. Първи това сторват двама руски генерали Ернрот и Соболев. Следват ги Рачо Стоянов, Пенчо Златев и Кимон Георгиев. Най-често това става след преврати.

През периода на комунистическия режим тенденцията е начело на държавата да стоят хора без образование, но “природно интелигентни”. Тя не е изобретена от комунистите обаче, а нейно начало слага селяшкото упрваление на Стамболийски. Така че това, че Георги Димитров (печатарски работник), Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков (печатарски работник), Станко Тодоров са без образование, но с активно борческо, партизанско или терористко минало, си е в реда на нещата. Впрочем да питаме как се подбират кадрите на Външно, щото там нашенската традиция бележи триумф…. За разлика от споменатите комунистически лидери Гриша Филипов завършва икономика в  Москва, а Васил Коларов право във Франция, Георги Атанасов е историк. Андрей Карлович Луканов завършва Международни отношения в Москва.  Друга т(р)айна традиция, която може да се установи,  е вътрешни министри (или финансови) да стават после  премиери. Такива са например А. Югов и Т. Живков, който оглавява Щаба на Народната милиция. Тоест, нещо като днешното главен секретар на МВР.

Има и един род министър-председатели, които бих нарекъл популистки. Те обикновено вземат властта по време на някаква криза. Такива са лидерът на БЗНС Ал. Стамболийски например или Димитър Петков, наречен Свирчо. Те обикновено започват многообещаващо и печелят значителна народна подкрепа, но завършват управлението понякога злощастно. Често пъти премиерите биват съдени за злоупотреби и влизат в затвора или бягат в странство. Част от тях биват и убити. Някои по време на мандата си (Стамболийски), други след това (Стамболов, Луканов, и др.)

През “прехода” към пазарна икономика и правова държава се запазва тенденцията да ни управляват прависти или икономисти. Димитър Попов и Филип Димитров са прависти, а проф. Любен Беров, Ренета Инджова, Стефан Софиянски  и Иван Костов са завършили висши училища по икономика. Жан Виденов е завършил Международни икономически отношения в Москва. Сергей Дмитриевич Станишев завършва история в Москва. Дипломната му работа е:”Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. Симеон Борисов Сакскобургготски е завършил американско военно училище за кадети, самият той е назован “кадет Рилски”. Тук той попада в тенденцията комунистическите премиери, които управляват като “специалисти по всичко”.
                Бойко Методиев Борисов е странна птица. Хем е генерал, хем не е специалист (освен по пожарите) -  но не нито по икономика, нито по право. Попада и в тенденцията висши ченгета да оглавяват държавата. Хем  е десен, хем е популист. Хем защитава бедните, хем живее с милиардерка. Хем гони престъпниците и рекетьорите, хем всичките ги познава отпреди и от общи фирми. Бодигард е на царя и на Тато, и от тях бил научил много неща за управлението. Така че, ако преди правистите или икономистите се редуваха, време беше при сто хиляди  охранители и те да излъчат свой човек в управлението. Хем дядо му са го убили комунистите, хем той е бил член на БКП! Хем атеист, хем дълбоко вярващ…

Дали ще влезе и в други тенденции – предстои да видим. Все пак България е страна на неограничените възможности, макар и често управлявана от ограничени особи. Повечето от споменатите обичат да ловуват на дружинки или някои други спортове. Някои са риболовци. Вече имаме и енциклопедична личност -  каратист и с футболни, и тенисистки умения…   

Но да спрем дотук, щото почнахме да се объркваме в тенденции и насоки, покрай настоящия ни примиер, макар че накрая резултатът е един и същ. Най-вече за гражданите, които всеки път вярват, че ще дойде нещо по-добро. Вярно, не се получава. Но взелите властта винаги им  обещават щедро. А надеждата крепи човека.
Надеждата крепи човека  - до следващото лъжливо овчарче.