НОВ МОРАЛ И ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ (следвеликденско)

В 2003 година канадския Роял Онтарио Мюзиъм реши да проведе дискусия с трима известни коментатори за днешното значение на десетте божи заповеди, както и за тяхното мнение за морален кодекс в модерното общество. Един от коментаторите беше известния журналист Кристофър Хитчинс, автор на книгата «Бог не е велик: как религията отравя всичко». Заглавието очевидно е инспирирано от известното ислямско “Allah akbar”, тоест “Бог е велик».

Това е в съкратен вид превод на аргументите на Хитчинс за десетте божи заповеди. Особено много това се отнася за българската църква, пред чиито прелати се разиграва за цели 45 години трагикомедията на комунизма, вече определен като един уродлив организъм, съчетан от гените на насилието, неуважението, лъжата и безнаказаната престъпност. Същата тази църква днес върви ръка за ръка и в пълна хармония със същите тия хора, чиито престъпления продължават да бъдат ненаказани. Въпросът доколко тази църква има моралното право да разполага с душите на вярващите е в основата на отговора за ново общество, особено след духовното опустошение на комунизма.

«Това че някои хора искат да излагат десетте божи заповеди на обществени места – казва Хичинс - ни лишава от възможността да погледнем каква е била по начало тяхната цел.

Първите четири от заповедите имат малко нещо общо с морал и законност, а първите три предполагат ужасни задръжки и несигурност от страна на този, който ги проповядва. Те освен това си остават само думи, освен ако държавата не приложи закони за забрана на всякакви религиозни и иконографски занимания или всякаква дейност в събота (по еврейски маниер), иначе кой малоумник коже да принуди когото и да е «да нямаш други богове»? Същото се отнася и за заповедта в духа на финикийската иконокластика – «да  не правиш кумири и никакво изображение». В християнството образността е истински цирк,  като се  почне от аскетичното и без-образно протестантство и се мине през традиционната римска пищност на католицизма и неговата витрина на гола човешка плът, кървища и чудеса и се свърши с половинчатата образност на източното православие.

 Следващата заповед е да почиташ баща си и майка си – на пръв поглед нормална идея, но неприложима нито чрез закона, нито за многобройните сираци, които природата или бог намират за нужно да създават. Изглежда странно обаче, че не са дадени никакви подробности, след като тая заповед е преди всичко за възрастни. Същият бог обаче доста често призовава последователите си да унищожават различни забравени враждебни племена до последната детска издънка, с милост само към девиците.

Досега не съществува човешко общество – конфуцианско, будистко или ислямско, което да не е взимало отношение към убийството или кражбата. Тия престъпления без съмнение са съществували и в Египет на фараоните, от където, ако трябва да вярваме, са избягали «децата на Израел». Така че средните заповеди, между които най-объркващата е «не убивай», изобщо не ни правят по-умни и ние така и не знаем дали всемогъщия счита войната за убийство, а данъците и конфискациите за кражби. Изобщо върху  тия дейности лежи тежка двойнственост.Същото важи и за клетвопрестъплението, недопустимо за който и да е съд в което и да е общество, така че да се иска от свидетелите да казват истината едва ли е нужна някаква божествена искра, нито тия наставления  са се изсипвали върху главите на първите слушатели   като някакви главозамайващи откровения.

След това идва едно набързо скалъпено заклеймяване на прелюбодеянието. Да се твърди че хората не трябва да си присвояват добитъка или жената на съседа си, «или каквото и да е друго», звучи приемливо, макар че поставя жената в същата категория с добитъка и по тоя начин намалява значението на прелюбодеянието. Но да изисква «дори и да не помисляш» е просто абсурдно и тоталитарно, да не кажем ограничаващо протестантския дух за предприемачество и конкуренция. Еврейската и ислямска традиция като наследници на финикийската тук е повече от очевидна.

В края на краищата не трябва да забравяме, че това е същия бог, който е създал самата тълпа последователи, към които сега отправя своите изисквания. Това ни вкарва в неразрешимата неизвестност защо той е изкалъпил («по свой образ и подобие») такива алчни, кръвожадни, груби, лъжливи и прелюбодействащи същества? Излиза че ги е създал грешни, а след това им заповядва да  станат безгрешни? Що за откачен деспот е това и не сме ли ние късметлии, че той съществува само в умовете на богомолците си?

Очевидно е много да очакваме, че тоя демагог от Бронзовата епоха е трябвало да си спомни да осъди и наркоманията, шофирането под влияние на алкохол, нарушаването на правата на жените или да иска молитвата да се въведе в училищата. Но да остави извън заповедите изнасилването и педофилията, геноцида и робството е направо небрежност, дори и според стандартите на неговата епоха. А какво би станало ако светската част на човечеството поиска ония стихове от библията, които всъщност препоръчват заробване, мъчения, убиване с камъни и масови убийства да бъдат издялани на камък пред, примерно, обществените библиотеки?

Прекалено много църковници днес се опитват да набутат религията навсякъде където могат, докато мислещите взимат тия напъни като фундаментален ексхибиционизъм, а всъщност истинския проблем е нашата неспособност да приемем, че религията е не само противоречаща с морала, но в основата си е несъвместима.»

За тия, чиито души са колебливи пред помпозната гледка на религиозния театър, Кристофър Хитчинс предлага свои десет заповеди:

1. Не проклинай хората заради техния етнически произход или заради цвета на кожата им;

2. Не си и помисляй да използваш хората като частна собственост;

3. Ненавиждай онези, които използват насилието или заплашват с насилие в сексуалните си отношения;

4. Проклинай се, ако се осмелиш да нараниш дете;

5. Не бързай да осъждаш хората заради вродената им природа (Защо бог е създал толкова много хомосексуалисти, след като ги мъчи и унищожава?)

6. Дръж сметка за това, че и ти си животно и зависиш от природата, затова опитай се да мислиш в съответствие с нея;

7. Не си мисли че ще избегнеш наказание понеже обираш хората с лъжа, а не с нож;

8. Изключи си тоя шибан безжичен телефон, той не те прави бог;

9. Заклейми всички джихадисти и кръстоносци за това, което са – престъпни психопати с отвратителни видения и ужасни сексуални задръжки;

10. Отхвърли всяка вяра, която противоречи на всичко казано по-горе.

За тия, които не познават Хитчинс, не е трудно да видят, че той говори с лекота и чувство за хумор на тия теми. Нито времето може да бъде добър съдник за истината или фалша на десетте заповеди – в края на краищата на месопотамския цар Хамураби дължим първите написани на камък правила за отношенията между жителите на първите  градски общества в цивилизацията на Месопотамия, а след това и в Египет. А те са били 2,000 години по-рано от Новия завет.

Какво чудно, че и Мойсей се е заел да пише нещо на камък?