31 мажоретки в двора на Първанов

Как изглежда първата стъпка в правилната посока? Независимо дали изглежда решителна или компромисна, малка или голяма, първата стъпка в правилната посока трябва да изглежда най-малкото правилна. След като от години налага темата за необходимостта от мажоритарни избори, президентът Георги Първанов на практика мълчи по въвеждането на 31 т.нар. мажоритарно избираеми кандидати. Защото след дълго говорене по темата, да ограничиш позицията си до „компромисна първа стъпка в правилната посока“, си е на практика мълчание.

Президентът удържа на заканата си и наложи вето на вдигането на бариерата за коалиции. Независимо дали има някакви скрити мотиви, това поведение е поне последователно. Каза, че ще наложи вето и наложи вето. Но мълчи по неговата си тема. Всеки един от тези 31 т.нар. мажоритарно избираеми депутати ще бъде заместван от следващия в пропорционалната листа на партията. И това е достатъчно доказателство, че става дума само за празни приказки.

Но парадоксите не свършват тук. Всеки един от тези 31 т.нар. мажоритарно избираеми депутати ще може да бъде избран буквално само от роднините си. Защото ако десет други кандидати получат по един глас, а ти получиш 2 гласа, веднага ставаш депутат. Така казва законът. Извинете, но селските кметове стават кметове, само ако получат поне половината от гласовете на избирателите. Това е нелогично и необяснимо. Това не гарантира абсолютно никаква представителност. Това дори няма нищо общо с идеята за мажоритарни избори.

Вдъхновителят на подобни промени е президентът Георги Първанов. Под лозунга „хората това искат“ БСП успя до прокара тези промени. Станишев дори призна, че толкова много искали да въведат 31 т.нар. мажоритарно избираеми депутати, че дори сключили сделка с ДПС – едните подкрепят това, другите – по-високата бариера. Тук няма политика. Има признание за сделки и отново оправданието „хората така искат“. За хората е ясно, че вдъхновителят се казва Георги Първанов. И днес позицията му по крайния резултат е точно от три думи. Това на практика е мълчание. Дано да е от срам.

снимка: parvanov.bg

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/