Четвърт век от победата на Чернобил над СССР

Ужасно е да се каже, но е истина: ядрената авария в Чернобил на 26 април 1986 г. всъщност изигра ролята на американските бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. Общото между двата случая е, че без ядрениия бич двете милитаризирани до налудничавост тоталитарни империи, съветската и японската, нямаше да се предадат без да завлекат в гроба незнайно още колко милиони човешки същества.

Американците, на ръба на отчаянието от още по- отчаяната японска съпротива, хвърлят ядрените си бомби срещу Япония съзнателно. Те целят да избегнат неизчислими нови загуби срещу упоритата и самоубийствена отбрана на тихоокеанския си противник.

Чернобил също е разтърсваща атомна катастрофа, но без умисъл, макар и със сходни последици за капитулацията на една империя на злото. Аварията отприщва най-смъртоносната реакция за едно затворено общество: гласността. След нея нито един съветски болшевик не проявява самурайски наклонности да защити любимия си комунизъм. Нито един… Нито един…

Глътката свобода е по-разрушителна за херметически затвореното съветско пространство, отколкото са американските бомби от 6 и 9 август 1945 г. над двата японски града. Защото гласността се оказва имплозия с абсолютно парализиращ ефект за отгледания в кървавия кувьоз на Сталин съветски обществен организъм на лъжата, лицемерието, раболепието и вездесъщия страх от всеки полъх на откровеност.

В Япония, както и в победената (Западна) Германия, победоносните американци градят демокрацията от нулата. Англосаксонците оглавяват дори новите демократични медии в двете страни от Тройния пакт, преди да ги предадат на новото поколение японци и германци. Тъкмо това не се случва сред руините на СССР, който се саморазрушава при проветряването и търси спасение от кризата в завръщането към руския имперски стремежа към величието ( крепено върху страха на света от съветското ракетно -ядрено наследство). Какъв парадокс: Чернобил катализира разпада на унизената, обеднялата, деморализираната, но не и демобилизирана в ракетно- ядрено отношение една шеста от планетата!

Япония е тежко ранена след незапомненото природно бедствие и ( да припомня, че човешката история е всъщност само на около 6 хиляди години – това е “съзнателният” период на паметта ни, съхранена от писмени източници, а останалото назад във вековете са легенди, преразкази и предположения на базата на артефакти). Същата тази Япония обаче устоя не само на възможно най-високата степен земетресение (и на 32 метрова морска планина, стоварила се върху крайбрежието й), но и на очакваната вълна от паника, многомилионно преселение и отчаяние след като ядрения зловещ дух изпълзя от бутилката на Фукушима. Докато Чернобил, който е резултат от човешка грешка, слаба култура на безопасността и други подобни проекции на съветската мърлявост, успя да изтрие от лицето на земята като гигантско невидимо цунами четирите букви: “СССР”.

Ето това, освен жертвите, си струва да си спомним в един сравнителен анализ за приликите и разликите при двете най-пострадали от “мирния” и ”немирния” атом държави в кратката, но зловеща ядрена история на човечеството от последните 60-70 години. В крайна сметка хората, населяващи една територия, са нейната най-голяма ценност. Никакви подземни изкопаеми не могат да компенсират неадекватността на човеците, които се държат на повърхността на тази земя като пришълци без мисъл и мисия.

Припомням това по повод годишнината от 26 април, ден на началото на разпада на СССР преди четвърт век, когато отекна залпът на Чернобил.

От блога на Иво Инджев (http://ivo.bg/)