Иво ИнджевНасред страстната седмица президентът Г.Първанов се направи на по-безпристрастен от когато и да било. Обяви, че връща поправките в изборното законодателство за преразглеждане в НС, но само в частта им за двойно увеличената бариера, оставяйки обаче без коментар възможността нововъведението за мажоритарни кандидати да облагодетелства БСП и ДПС.
Главнокомандващият явно си мисли, че е уцелил с един изстрел три заека- демонстрирал е бащинска национална надпартийност ( след като се възмущава от изкуствено създаваните пречки пред синята антикомунистическа коалиция чрез бариерата от 8 процента за коалиции), а в същото време оставя мажоритарните бонуси на близките до сърцето му БСП и ДПС. И въците ( в управляващи овчи кожи) сити и (жертвеното опозиционно) агне цяло!
Нама здравомислещ човек, който да не си е задал въпроса, по каква логика БСП и ДПС налагат силово промяната за предизборната бариера за коалиции ( разбирай Коалицията от омразните СДС и ДСБ), при ясно заявеният ангажимент на президента да наложи вето върху такова решение. Нима в двете централи не са знаели какво ще последва? Или пък изпитват Г.Първанов?
Според оценката на коалиционния им партньор във властта НДСВ ( който не ги подкрепи в откровената предизборна агресия срещу синята коалиция), с ветото си президентът е поел ролята на „мнителен защитник на плурализма „ ( така се изказа депутатът Станимир Илчев). Дали обаче не е по-подходящо да се каже „мним“, вместо „мнителен“? Защото ако беше автентичен, а не мним защитник на плурализма, президентът щеше да атакува и т.н. мажоритрен елемент, които без съмнение дава предимства на сегашния тандем БСП-ДПС. С отказа си да го направи Г.Първанов се изявява като „половин демократ“ .
Фарсовата ситуация обаче се откроява като такава най-вече след първата реакция на БСП. Говорителят на партията Ангел Найденов нарече решението на ( бившия лидер на неговата партия) Г.Първанов „ израз на последователност“. Звучи като „ благодарим ти, тате, че ни биеш, когато си заслужаваме боя, че да станем и ние хора като теб!“.
Известно е, че червените се представят за най-ревностните пазители на православието. Знаем това от намесата им в църковните дела - винаги на страната на онези, които припознават като близки в споровете между архиереите. Но този път наистина се направиха на повече католици и от папата в позата на благодарно подлагащи другата буза, след вразумяващата плесница от президентската десница.
Неизповедимите пътища Президентски Го доведоха до вето върху едно от своеволията на чедата му, но това едва ли ще ги избави от греха , в който от прекалено хитруване се набутаха сами- в желанието си да сразят с един предизборен удар врага, те сами го посочиха и така му помогнаха да се утвърди като автентичната тяхна алтернатива. С което, най-после , приключи схизмата „кой е по-по-най“ в лоното на дясното относно евентуалните съмнения от кого най-много се опасяват другарите от ДПС и БСП. Веднъж допуснали това да се случи, трудно ще върнат духа в бутилката, пък ако ще и самият Свети Георги на президентски троянски кон да се намеси за убиването на опозиционния змей със загриженото си конституционно копие.