Иво Инджев
Водещата на “Сеизмограф” , последното оцеляло сериозно публицистично предаване на най-гледаната телевизия в България, се разделя с работата си. Светла Петрова напуска поради несъгласие с това, че местят предаването й в друг часови пояс, а от ръководството “много й благодарят” за досегашната “всеотдайна работа”. Това и други подобни клишета под формата на обяснение са изписани на официалния сайт на телевизията.
Светла Петрова е “достатъчно голяма”, за да говори от свое име и да обяснява каквото сметне за нужно, така че няма да се произнасям вместо нея за собствената й мотивация. Но не мога да не отбележа “аргумента”, с който нейните началници оправдават разместването в програмната схема, довело до този резултат. Такива били предпочитанията на публиката: тя искала по същото време, по което от 10 години имаше сериозна публицистика, да гледа развлекателната програма “Море от любов”. Интересно, ако публиката поиска нещо “още по-така”, дали също ще й бъде сервирано, вместо медията да държи на физиономията си и на (поне)някои принципи, които би трябвало да важат за всяка обществено значима медия, независимо от формата на нейната собственост.
Истината е, че изборите наближават и натискът за овладяване на всички възможни ниши за формиране на обществено мнение расте. Нещо подобно казва в заявлението си за напускане Светла Петрова, която изразява убеждението си, че Би Ти Ви очевидно няма нужда от публицистика, която само й създава проблеми. В писмено обоснованата си позиция тя припомня на ръководството ( същото, което с явно облекчение й пожелава “успех”), че от години за публицистиката в тази телевизия се отделя твърде малък ресурс – нещо, което и други си спомнят…
Без да правя преки аналогии с нещо лично ( “нищо лично”, нали!) мога само да кажа, че очевидно едно нещо не се променя в състезанието с един кон, което се води откакто тази телевизия е зачената в грях по отношение на публичността с лъжата, че била американска: водят хората за носа под предлог , че ги следват. Лао Дзъ е формулирал тази мисъл в Китай още преди около 2400 години: “който иска да води хората, трябва да върви след тях”. Но не и да ги води за носа, ако обича, бих добавил аз. Защото с години да лъжеш, че нямаш отношение към собствеността, а когато отпаднат законовите пречки да си признаеш със задна датата, че си лъгал, както направи всевластният рекламен бос Красимир Гергов по отношение на Би Ти Ви, би трябвало да е наказуемо- ако не в юридическия, то в общоприетия смисъл на думата. Но у нас и дума не може да става за такива глезотии- недосегаемият олигарх си разиграва троянския кон и никой не може да му излезе насреща. Защото и никой не иска- рекламната далавера е еманация на жонглирането с пари, влияние и власт, а тъкмо в това отношение Гергов е номер едно в България, която се управлява задкулисно от правешкото олигархично лоби.
От блога на Иво Инджев (http://ivo.bg/)