Правосъдие, протести и гражданско общество

След като посланикът на САЩ изрази мнение, че в страната ни съществува двойно правосъдие, несъгласие (меко казано) с тезата му изразиха президентът, председателят на Народното събрание, главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд.

            Точно си отдъхнахме от корекцията им, когато не щеш ли на хоризонта се появи друг „недоброжелател” на правосъдната ни система – г-н Матиас Хьопфнер, посланик на Германия у нас. А сега, де. Ами нищо. Нека безстрастно проследим твърденията му.

            Господин посланикът казва, че в България няма гражданско общество, а темата за срастване на Държавна сигурност и елитите е табу.

            Някакво изследване отчело, че българите отъждествяват гражданската инициатива главно с благотворителните SMS-кампании, а гражданските организации свързват с пенсионери и футболни фенове.

            Липсва само незаобиколимо гражданско присъствие, което да е трън в петата на властта, ако се е самозабравила.

            Прояви ли се, то е пренебрежимо заради скромното си присъствие. Може да предизвика дори насмешка. Ето например, кметът на Белене казал, че протестиралите срещу строежа на руска ядрена централа у нас по Великден били по-малко от 60 човека. А той прочел някъде, че били 200. Ето как, според него, медиите разпространявали „превратна информация”.

            На 27 и 28 април т.г. в Русе се е състояла пресконференция на противници на АЕЦ „Белене”, както и тяхна среща с обществеността. Но за това не открих дори превратна информация. Открих пълна липса на информация.

            Тя е в интересно съзвучие с мнението на г-н Дулев - кмета на Белене. Той твърди, че организирани екологични организации в Белене „никога не е имало” и нещо повече - „и няма да има”. Какво е това, ако не директно обещание такива организации да не се допускат. А ако някак се „промъкнат” - да не им се дава трибуна, да се игнорират изявите им. Медиите - пак с широко затворени очи.

            Но за пикантни истории около „Скъклен дом” си ги отварят. Отворени са им и когато водачите на таксиметрови автомобили протестират. Тогава и изпълнителната власт си „изостря” сетивата - не като при учителски протест, например.

            Навремето таксита блокираха Народното събрание, а вестниците излязоха със заглавия „България уби дете”. После се оказа, че нито България, нито тогавашният министър-председател са сред убийците. Ето уместен пример за превратна информация.

            Но нека видим какво казва още г-н Хьопфнер. Той говори за отчетлива разлика в прилагането на правосъдие за различни хора при сходни случаи. „Хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд”. Според него не става въпрос само за рушветчийство, а за „ голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности”. Която се отразява и в делата за „чуждестранните инвеститори в българската икономика”. Като тогава „проблемите за страната се превръщат в дългосрочни”.

            Превърнаха се в такива през съзнателно разтегляния във времето преход, в чието начало „… всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати. Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество". Ето това е мнението на посланик Хьопфнер. Дано не е обидил някого.

            Извинявам се за дългия цитат, но е прекалено точно прицелен, за да го пренебрегна или да го преразказвам. А е точно прицелен, защото обяснява масовото обезсърчаване и затваряне. Обяснява безразличието към общи каузи и отказа от гражданска позиция. Обяснява сегашното състояние на твърде удобна дезинтеграция сред обществото.

            За кого е удобна липсата на солидарност ли? Почти говорител на тази „загадъчна” прослойка се явява беленският кмет г-н Дулев. Той нарича противниците на АЕЦ „Белене” хора, чието време е минало и сега няма с какво да се занимават.

            Един вид - поиграхте си малко на демокрация, но то вече мина - като детска рана от ожулване. Така че - кой откъдето е. Оставете хората в несекващ апогей. Те имат с какво да се занимават. Не им пречете.

            Сигурно помните симпатичните герои от Мъпет шоу. В един епизод обявиха, че предстои прогноза за времето. Тогава на екрана притича забързан персонаж с листове хартия в ръце. Застана пред микрофона, втренчи безстрастен поглед в камерата и небрежно обяви: „Днес време няма да има.” След което бързо напусна сцената.

            Всичко говори, че и ние не разполагаме с кой знае колко време, за да спрем обратното броене към собственото си изчезване. То върви паралелно с обезсмислянето и подмяната на всичко нормално. А ако някой ви каже, че в България се живее добре, приемете го с известни резерви и си имайте едно наум.