Липсата на морал води до регрес

          Онез мъжки времена, когато дадената дума е тежала повече от подпечатания параф, няма да се върнат никога, но пък и днешната ситуация на непрекъснати измами между бизнес-партньорите, между политиците и дори между роднини -  на нищо не прилича. Необходим е морал и достойнство, но откъде да дойдат? Търговците в храма са затънали в сребролюбие и духовен разврат. Правосъдната ни система, само дето носи такова име – общува си вглъбено с Красьо  от Плевен, който вече май се очертава като подходяща кандидатура за главен прокурор. А и полага му се – такава влиятелна особа не беше се изгрявала скоро над хоризонта. Б. Б. също би трябвало да помисли кво да го прави – още повече скоро се овакантяват  министерски портфейли… Образователната система още се движи  по инерция, но вече произведе едно поколение от полуграмотни чалгари, готови  гастарбайтери за  Европа. За армията няма да говорим – ясно е, че там дереджето е плачевно.
Над морала на хората винаги стои някакъв национален идеал. Такава беше общата цел да влезем в обединена Европа например. Но се видя, че някои са бързали за там, за да пребарат европейските фондове. Нищо повече. Идеали? Бош лаф! Правова държава? Да бе… Трима прокурора за една седмица хванати с подкуп, полицаи блудстват малолетни, а други съдействат за отвличане на заможни българи…Съдия поръчва убийство на бизнесмен. И още. И още.  Това е положението в Мутристан.
И сега българинът надува нов балон с надежда, на който е щампован Герб. Ами тия от ГЕРБ не са паднали от Луната, и те са средни хора, като нас. Засега крачат в строя, но скоро ще почнат да щъкат насам-натам  като гладни котаци. Макар че депутатите от ГЕРБ не са чак бедняци, скоро ще им писне да се правят на праведни и те ще почнат да облизват меда от лъжицата. Обичайно за нашите географски ширини. Въпросът е: откъде да дойде общественият морал, морал, който да бъде вътрешна потребност за индивида, уверен, че служи на родината и общото благо…

Утопии, нали? Една от илюзиите, с която се заиграват някои, че от църквата можело да дойде някакво етично възпитание на нацията – от мазните и благоутрбони попове, традицонно тунеядстващи върху обществените затруднения?! Всъщност и изборът на ГЕРБ не е плод на някакви надежди, а по-скоро израз на крайно и безизходно  отчаяние, така както удавникът се улавя за сламката, преди да потъне. Няма накъде. Пак излязохме на площада, омачкани, омерзени и низвергнати, с кисели физиономии – това сме българите днес.  А пресата все тъй ни пресова   със словесна помия, телевизиите – с пошлостта на разни нищожества. Упрекваме младите момичета, понеже лесно се превръщат в  проститутки, и не можем да им обясним смислено защо не трябва да стават такива. Упрекваме младежите, че се държат агресивно и просташки, но какво друго са видели те?
Кризата пък ни показа докъде води безграничната алчност, и въобще преклонението пред кумира  на Златния телец. Но кризата показа още нещо – че е изчезнал онзи цимент на общуването, който сближава хората, сцеплява ги солидрано против трудностите, прави ги хора в крайна сметка.

Никога не сме били така безразлични и отчуждени един от друг, от самите себе си. Чуждото нещастие почти не ни докосва, безразлично отминаваме шекспирови трагедии, които се разиграват ежедневно край нас. Син разсича родителите си с брадва – дразнели го. Изверг заколва децата си, понеже не бил на кеф. Други изроди мамят възрастни  и им отнемат последното, което имат.

Всъщност българинът имаше една надежда – тотото. Но видя се, че и там нещата са опорочени. И как няма? Готови пари – как да не се възползваш? Също като пенсионните фондове и здравната каса. Е, как да не станеш циник при това положение?

Така ами. То освен злоупотреба със свинското, друго не знаете. Да, българино, не ме гледай умно, трябва вилата постоянно да е на врата ти и Волен Сидеров или някой друг луд да ти е начело… Народът разбира само от една етика - като му завъртиш тоягата!  Колкото –  толкова.