Първомайски отгласи

В неделя се разхождахме с една приятелка из Витоша. Слънцето беше зад облаците. Току приръсваше ситен дъжд, като че Господ страда от цистит. По пътеката нямаше жива душа. Но ето, че срещу нас се зададе възрастен господин с ведър вид. Учтиво го поздравихме и на свой ред - той също ни поздрави. След което се спря, усмихна се лъчезарно и ни пожела „Честит празник!” После ни загледа очаквателно. Преди да се сетим, че беше 1 май, механично му пожелахме същото. Вероятно сме повдигнали вежди в недоумение. Бяхме в добро настроение. Не ни се спореше с господина, който се оказа другар. Той, обаче, явно беше „винаги готов” като в скудоумния пионерски девиз.

            - Хм, вие май не го празнувате. - долових известен укор. Явно не излъчвахме подходящия ентусиазъм.

            Докато се разминавахме като че мозъкът му удари печат: „тия не са от нашите.” С една дума - ненадеждни.

            Може би е очаквал да сме сродни души, носталгични към манифестациите. Мисля си, ако   1 май е ден на труда, да не би останалите да са триумф на мързела. Няма нищо лошо да има ден на труда. Но поне да не го мобилизират за партийната си „правда”.

            Тази година датата се оказа и ден на гнева за привържениците на БСП, които спретнаха митинг срещу управлението на ГЕРБ. Не че няма повод за гняв. Но техният е странно избирателен. Нямаше го гневът им през Лукановата и Виденовата зима. Затаил се беше като пъстърва в речни подмоли. Не кълвеше на последствията от знаменателната „сполука за България”.

            Тогава беше по-зле отсега, но това съвсем не значи, че не може пак да стане толкова зле.

            Защо са гневни от столетницата? Да не би политическият им „враг” да не е на път да осъществи енергийните им въжделения и да обезсмисли принадлежността на България към нелицеприятното им НАТО и към ЕС? С какво в момента управляващите не изпълняват приоритета на съществуването им – пълно подчинение на руския интерес. А тежестта на правешката жилка не издава ли една свидна приемственост?

            Ще кажат ли нещо по повод публикуваните в Wikileaks грами от посолството на САЩ у нас. Ще кажат ли нещо за това как бившият голям брат е заплашвал да ни остави на студено, ако се откажем от „Белене”, „Южен поток” и „Бургас-Александруполис”. Не казват. „Любов необяснима”.

            На 1 май г-н Станишев изразил безпокойство за бъдещето на новородената си дъщеря с оглед на сегашното управление. Да е жива и здрава не само тя, а всички български деца.

            Само си мисля, че след 26 април 1986 баща й едва ли е ял и пил обикновена храна и вода. Такава храна и вода, която всички ние доверчиво поглъщахме – включително и привържениците на едната партия - докато експерти ни уверяваха, че няма нищо опасно. Със същата готовност сега ни уверяват колко ни е необходима АЕЦ „Белене”.

            Междувременно на 1 май сутринта на стотина километра от Белене - във Вранча (Румъния) е имало земетресение.

            Нечии премиери и спектакли просто не бива да се състоят. Прекалено им е фалшива мелодията. Твърде скъпа ще се окаже цената им. Твърде много ни хвърлят прах в очите относно истинското им предназначение. Интерес в тях безспорно има, но той не е българският.

            Според анкета, три четвърти от българите смятат, че цените на горивата са необосновано високи. От началото на годината досега цената на масовия бензин А 95 се е повишила с около  15 %. Но автомобилите продължават да си бръмчат и водачите им ги зареждат по бензиностанциите. Вероятно това ще продължи и когато бензинът стане три лева и повече. Интересно е да се види колко висок е прагът на българската търпимост.

            Къде са тези три четвърти, когато се провеждат рехави национални протести по същия повод. Пак според проведена анкета, част от населението смята, че протестите няма да доведат до резултат. Национален скептицизъм или що?

            Помня само част от пионерския девиз. Помня и, че по принцип дружинните ръководителки изглеждаха идиотски вдетинено. Някоя от тях заставаше пред редиците ни с пречупена в лакътя за поздрав дясна ръка, с червена връзка на врата и ни призоваваше:

            „Пионери, за щастието на нашата родина”, …., за еди-какво си и т.н., „бъдете готови!”

            Като че то – щастието, щеше да ни падне от небето. А ние да сме бдителни, за да не го пропуснем. 

            Щастието, нормалният живот, интересите – лични и национални, се постигат стъпка по стъпка, бранят се. Те са продължителни, те са стремеж да ги извоюваш – докато си в състояние. Няма да ни паднат отгоре като птичи екскремент – своеобразна благословия.

            Пак ми звучи пионерският девиз. Този път звучи особено нахално - да сме готови и уверени, че АЕЦ „Белене” ще се строи „на сто процента”.

            Хората са различни. Мисля си за възрастния човек от неделя, който ни сне идеологическата анамнеза и инстинктивно усети, че не сме от неговите. Мисля си за армията безразлични, за малцинството тревожни за България и за родените под червеното знаме. Уж сме сънародници.

            Разказаха ми за една жена. Тя твърдяла, че не може да излезе навън без шапка, защото щяла да се спъне.

            А Вазовият Хаджи Ахил казва: „Акъл море, змия човек.”

            Ние не казваме нищо. Само се спасяваме поединично.