СПЕКУЛА С ИСТОРИЯТА

Един сръбски писател бе казал, че на Балканите „историята” е най-масовата дрога; трайно и яко надрусано се оказва и до днес поколението, прекарало живота си през соц-а… Не само че не се отказва от идеологическите клишета, с които комунистическа пропаганда натравяше и промиваше мозъци, но и чак изпитва носталгия по „ония, мъжки времена”, когато бяхме млади, а „социално /и сексуално/ слабите” бяха приоритет на държавата; впрочем държавата, която ни бе отнела всичко, бащински мислеше вместо нас, за което се „грижеха” различни „служби”. Както е известно, за емоционалните пристрастявания бронебойни патрони няма открити. Там логическите аргументи въобще не важат. 

Да вземем тоталитарните мемориали: градската среда изобилстваше с епични барелефи, бюстове на еди кой си партиен функционер, мраморни плочи, които обозначаваха мястото, където другарят не знам кой си е правил не знам кво си, т.е. ял, пил, и пр... Впрочем самите улици и площади носеха имената на храбрите „народни” герои, предимно шумкарчета, активни и пасивни борци, взломаджии на монархофашистки мандри и мракобеснически складове. Строяха се масивни пантеони и мемориални комплекси /оттам е модата и мутрите да изливат самосвали с бетон на отстреляните мафиоти/, подобно на хилядолетния райх - комунистите смятаха да са тук во веки веков. За това се и подготвяха и децата на номенклатурата, които днес пак са на власт. 

Освен одите и дитирамбите, които бълваше казионният писателски съюз, възхваляващи любимите вождове и учители на българския народ, имаше и един род съчинения, които особено се ценяха от комунистическите агитатори: историческите четива. Известна е мисълта, че „който контролира настоящето, контролира миналото, а който контролира миналото, контролира бъдещето”. Така че мемоаристиката процъфтяваше /наред с писането на досиета/, а в историческия факултет на СУ и в БАН се ковеше „най-новата” история на България. Най-важната дата в историята беше 9 септември 1944г., когато „народните маси се вдигнали против омразните капиталистически поробители” /сякаш става дума за кръчмарско сбиване/ и другарите се юрнали да експроприират изсмуканото от народа.  

На историците, които бяха важни за държавата специалисти /имаме двама президенти от историческия факултет: Гоце и Жельо.../, бе възложено да докажат, че историята неминуемо се е движела към социалистическа революция, дала заслужено властта на Тато и всички около него. Та и до днес, когато един негов пазвантин ни убеждава, че е единственият избор на българите.

Но да се върнем на историята - място, където сътрудниците на ДС като Божидар Димитров, Илчо Димитров и въобще цял отбор юнаци-бесепари, но не без пари... Защото техният патриотизъм е добре олихвен. Партията кърмилница никога не оставя своите чеда без средства за живот и бизнес...След дворцовия преврат на 10 ноември всички кадри на Комсомола бяха устроени на работа, най-благонадеждните получиха и други благинки. Така че верността към идеалите се заплаща добре при комунистите; днес вече знаем, че международните дейци на Коминтерна са били на заплата в Москва; как става финансирането на БСП? - е реторичен въпрос, понеже там вероятно действа най-сурова омерта. 

Хубаво е да се припомня на червените любители на историята, че именно братският Съветски съюз хариза Македония на Тито. Подготвян е и Пиринският край и само смъртта на Сталин предотвратява това интернационално дело. По никакъв начин комунистите не могат да оправдаят и участието на България в късната фаза на Втората световна война, когато българските войски водят „отечествена война” на хиляди километри от родината, където оставят костите си 35 хиляди млади мъже, много от които убити от комунистическите пом.командири, които следват армията с обоза. Една от любимите комунистически лъжи е за цветуща България през тоталитарния период. Толкова цветуща, че в края на 1989г. бяхме на купонна система. А преди това имаше ужасен режим на тока, така че оттам започна краят на социализма, защото нали знаете, че той е:”електрификация плюс съветска власт”... Възобнови се натуралната размяна, характерна за първобитните общества, и пр. И след като в продължение на 45 години си контролирал всичко под слънцето чрез милицията си, някак не върви да кажеш, че не носиш вина и нямаш нищо общо с това...

Впрочем извратеността на тази античовешка идеология е безкрайна. Солженицин я предава с документална точност и едва ли ние можем да добавим кой знае какво. Освен посттоталитарните перверзии на номенклатурните издънки, които запазиха зловещите качества на бащите си, комунистическите инсинуации не секват и до днес. Трансформирайки се в бизнесмени и политици, бившата номенклатурна прослойка, която бе яхала България половин век има нужда от електорална подкрепа и тя идва точно тези продухани и промити мозъци, които продължават да се заблуждават, че комунизъм и патриотизъм не са противоположности, че нещо може да се повтори в историята, освен като фарс...

Време е вече да се прочисти историята и въобще България от комунистическото наследие, от тоталитарни митове и упорити лъжи; навсякъде, откъдето е минало торнадото на идеологията, са останали разбити човешки съдби, милиони убити без съд и присъда /червените кхмери, от които техните отечественофронтовски другари не падат по-долу!/, унижени и ограбени от комунистическата върхушка и какво ли не. Свидетели сме на края на експеримента, някои обаче продължават да съчувстват емоционално на налудностите му. И се оправдават с „историята”. А колкото до гранитните му екскременти:  време е да се отделят по някакъв начин от живота ни хилядите комунистически паметници. А пък сетне, които иска нека ходи  и си ги гледа там - ако искат тогава – нека ги обожават, да им се кланят, ако ще и да ги лижат ... но там. Не в центъра на българските градове, които е крайно време да придобият европейски изглед.