Прилики и разлики

Новината, че Осама Бин Ладен е обезвреден завинаги, предизвика нееднозначни реакции в САЩ и Европа. Масовата бурна радост отвъд Атлантика не се прояви толкова спонтанно на Стария континент. Появиха се дори сравнения на сегашната американска радост с тази сред войнстващите ислямисти след 11 септември 2001.

            Тогава последните гърмяха във въздуха от възторг. А на територията на един бъдещ член на Европейския съюз се появи запис на цигански оркестър, възхваляващ „подвига” на Осама.

            Без гърмежи американците изразиха радостта си, че човекът, отговорен за гибелта на хиляди техни сънародници, вече не е сред живите.

            От Европа се чуват и гласове, че би било по-редно Бин Ладен да бъде заловен и съден. Че ако се действа с методите на терористите, въздаващите правосъдие заприличват на тях.

            Помня как самолетите се забиваха в кулите-близнаци като куршуми дум-дум. Помня и как хора скачаха от етажите, за да ускорят неизбежната си смърт.

            Затрилият с лека ръка хората в самолетите и в ударените сгради разкри истинската си същност пред лицето на смъртта. Използвал жените си като щит пред насочените към него оръжия. Таченият и възхваляван от последователите си водач - освен като терорист и масов убиец, остави спомен за себе си като за подлец и страхливец. Жалък тип трябва да си, за да се криеш зад жени.

            Това ми напомня за „легендарния” Че Гевара. Самоотверженият революционер с видимо удоволствие разстрелвал пленени хора. Разстрелвал мъже и жени - включително и бременни. Бил суров и безпощаден. Но когато „ударил” неговият час и го заловили, започнал да се пазари за живота си и да уверява колко по-полезен ще е жив.

            Винаги ми е странно, когато видя хора, носещи фланелки с лика му.

            Да поговорим малко за толерантността. За степените на търпимост към нетърпими неща. Редно ли е цивилизованият свят да е толерантен винаги и по принцип? Винаги ли трябва да е едностранно толерантен? Защото отсрещната страна защитава своята нетолерантност под формата на религия. Защитава я агресивно и не допуска съмнения в „правото” си да постъпва именно така.

            Не беше толкова отдавна, когато заради карикатури на пророка Мохамед в датски вестници се надигна същински медиен и площаден „джихад” от страна на засегнатите. Преди това холандският режисьор Тео Ван Гог беше наръган с нож и убит. Авторът на „Сатанински строфи” Салман Рушди живее в постоянна заплаха за живота си.

            На 11 септември 2001 Осама Бин Ладен изпрати послание до света, че ще го държи в постоянна несигурност и под заплаха. Обещанието му беше валидно цели десет години. Това, че беше прекъснато, не означава, че няма да има продължение от следовниците му.

            Какво би представлявал един съдебен процес срещу терорист № 1. Вероятно безплатна реклама. Губене на време. Демокрацията доказва своята цивилизованост.

            Означават ли нещо тези понятия за хора, които не зачитат никакви правила и закони. Ще ги убедят ли в нещо или ще предизвикат присмех, надменнност и нова омраза.

            Не, в нищо няма да ги убедят. Такива индивиди се респектират само под дулото на оръжие.