Юридическо доктринерство

Поне от Великото народно събрание е ясно, че в България се вихри средновековно по своя дух юридическо доктринерство, което нанася огромни щети върху възможностите за развитие. Вече дойде и пример, който показва чисто политическите капани на това доктринерство – решението на Софийски градски съд, по силата на което се отхвърля избирането на Мартин Димитров за председател на СДС.

Най-невинна – детинска по своята същност – е онази част от решението на СГС, в която се дават политически оценки. Като например, че СДС не е сериозна партия. Или безобразното твърдение, че тайните и анонимни избори не били демократични, от което излиза, че парламентарните избори трябва да се правят с вдигане на ръка и вписване, кой как е гласувал. Да не говорим за идиотския аргумент, че тъй като преки избори за партиен лидер досега не са правени в България, то такова животно нема и не може да има. Оставям на съвестта на авторите на решението на СГС и видния от километри факт, че те са неграмотни – т.е. не могат да се изразяват в съответствие с правилата на граматиката и синтаксиса на българския език.

Това обаче не е най-важното. Най-важното е, че в решението на СГС лъсват точно онези политически опасности, за които предупреждаваме от години и които (за кой ли път) вкарват България в една компания със страни като Беларус, Туркменистан и Узбекистан.

Логиката на решението на СГС е логиката на Сталиновия прокурор Вишински и звучи по следния начин. Законът е онзи инструмент, който задвижва човешките права и свободи. Докато законът не ти е разрешил, не можеш да правиш някакво нещо. Цитирам: „правните норми на закона съдържат рамките, в които е позволено едно действие...”

Това е фрапантна глупост. Тези хора не са ли чели Всеобщата декларация за правата на човека? Всъщност – не са. Видяхме, че са неграмотни...

Истината е друга. Човек се сдобива с всички права и свободи в момента на своето раждане и това е ратифицирано от България в десетки международноправни документи. Законът е забранителен, а не позволителен акт. Той забранява упражняването на някакво изначално присъщо право, а не поражда въпросното право. Правото си е вече породено без закон. Само диктаторските режими „дават” права и свободи на гражданите си.

По логиката на СГС излиза, че аз нямам правото да ходя по тротоарите, докато Закон за движение по тротоарите не ми зададе рамките, в които да местя крака. Как ли работя на компютър, след като няма Закон за работенето на компютър? А как дишам, след като няма Закон за дишането?

По-нататък решението на СГС ни вкарва директно в „Алиса в страната на чудесата”. Основната идея е да се докаже, че лидерът на СДС е нелегитимен, тъй като Комисията по вътрешните избори не е легитимно тяло. Как става това? Вижте и се учете.

Съдът признава, че в Закона за политическите партии (ЗПП) няма текст, в който въпросната Комисия да е забранена. Затова отпраща към друг закон – за юридическите лица (ЗЮЛНЦ). Този закон обаче не се отнася за политическите партии (ПП)! А за неправителствените организации (НПО)!!

Да, ама не. Според СГС, тъй като една партия е в известен смисъл сдружение, а според ЗЮЛНЦ върховният орган на сдружението е общото събрание на всички членове – то единственият начин СДС да е избрал свой лидер е да е провел събрание на всичките си членове. А след като не е направил така – няма лидер.

Впрочем, защо СГС не касира избора на Станишев за лидер на БСП? Да не би той да си е събирал всички членове на едно място да гласуват явно и поименно?

Шах и мат с пешката. След като нещо го няма в един закон, на „сините” ще им нахлузим друг. Важното е да се докаже, че след като няма закон, който да ти е разрешил да правиш комисия (по твоите си вътрешни!) избори – не можеш. Няма и закон, който да ти забранява – но това е „гнила западна” логика, недостъпна за нашите магистрати. Те следват челния опит на братска Беларус, където преди избори винаги се прави закон за пешеходно движение по тротоарите и стоене на едно място (не повече от трима) – и опозиционните активисти биват арестувани заради неправилно пешеходене.

Не е проблемът, че решението на СГС е политически слугинаж. Проблемът не е и че днешните съдии са толкова грамотни, колкото бяха вчерашните милиционери. Проблемът е, че решението е израз на стремежа законите и съдилищата да се ползват за политически контрол и сплашване на гражданството. Днес жертвата е СДС. Утре ще бъдете вие, драги.

И така неусетно стигнахме до момента, в който настояваме върху България незабавно да бъде наложена предпазна клауза в областта на правосъдието. Искаме това, защото само клаузата може да ни опази от лапите на властта – както валутният борд ни брани кесиите, пак от властта, толкова години...

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/