"Великата шаячна" брадва

 Вече има сериозни основания да мислим, че г-н Борисов ще щурмува отсрещната сграда на бул. „Дондуков”. И кой може да го спре. Беше главен секретар на МВР по-дълго, отколкото Иван Костов - министър-председател. Беше кмет на София, а сега е министър-председател на България. Да се готви длъжността „президент” и „върховен главнокомандващ”.

            За тази напълно възможна градация има различни мнения. Едно от тях е, че това е бягство от отговорност. В смисъл, че мандатът на дадена позиция остава недовършен и се атакува следваща. От подобна гледна точка това изглежда като политическо колекциониране на различни длъжности. Дълбочината и смисълът на пребиваването в тях се измерват с конкретни - трайни или не толкова трайни резултати от обща полза или с липсата на такава. Или пък самата длъжност е поредния „скалп” на пояса и възможност да се демонстрира високомерие към съперниците.

             „Просто се забавлявам, като гледам колко ги е страх и как треперят …” - казва г-н Борисов. Неговото мнение е, че за всички останали президентската институция е бягство, но не и за ГЕРБ. Вероятно по-скоро - мъжество за поемане на поредната отговорност. С малко допълнение - и поправяне на една грешка. Защото през март той заяви, че съставянето на правителство е било грешка и че е трябвало просто да наблюдава как БСП и партньори ще се справят с „наследството”, което завещаха.

            И ето - поредният скок към нова длъжност е на път да коригира тази „грешка”, докато мандатът на ГЕРБ доизтлее и стане време за парламентарни избори.

            „Ако не сте доволни от управлението на ГЕРБ, върнете си Станишев и Доган, те ще продължат да ви лъжат.” - са думи пак на г-н Борисов.

            Представям си президентът Барак Обама да се осмели да каже на опоненти и на журналисти: „О-хо, вие ме критикувате? Ми тогава си връщам мандата на Джордж У. Буш - да продължи да ви забавлява.” Или да нарече журналистите популисти.

            Представям си го, но не вярвам да се случи. И наистина няма да се случи. Обяснението е просто. По някои географски ширини е удивително скучно и предвидимо. Спечелилият избори получава правото да управлява, поема отговорността да изпълнява обещанията, които е дал, поема и риска да бъде мишена за опозиция, журналисти и граждани. И се превръща в мишена, ако даде и най-малък повод за това. Превръща се в мишена много преди да заплува сред океана от политическо панаирджийство и балкански тарикатлък. А у нас се превръща в свещена крава и се ползва с медийно страхопочитание и обществена благосклонност.

            Това ли е наистина новият двуполюсен модел? На единия полюс - ГЕРБ, на другия - Станишев и Доган. И за най-добронамерено желаещите това да не е истина, вече е ясно, че те са от един полюс и че валенциите им си пасват идеално.

            Кой защитава с матросовски плам АЕЦ „Белене” - делото на мандата за правителството на Станишев, Доган и С.Сакскобургготски? Ланският сняг ли го защитава или правителството на „дясната”  партия ГЕРБ в съгласие с БСП, ДПС и „Атака”?

            А пред нас са блеснали не житата, а поредният воденичен камък на шиите ни. Сякаш една Топлофикация не е достатъчна. Ударният експеримент с нацията продължава. Още дишаме, още мърдаме - значи още можем да понесем.

            „А може би така трябва.” - си мисли Васисуалий Лоханкин от „Златния телец” на Илф и Петров, докато съседите му го налагат, задето пак е забравил да угаси крушката в общата кухня. Примирен е с „великата шаячна правда”.

            Може и ние така да си помислим, когато започнем да получаваме сметките за ток по тарифата на АЕЦ „Белене”. Засега даваме безотказни признаци, че сме се примирили с новата брадва. Тя - над главите ни, а ние се държим като на сватба. Или просто нехаем.

            „Гарваново гнездо” - обиталище на колоритните съседи на „интелектуалеца” Лоханкин изгаря при „странни” обстоятелства. Един от съседите - камерхерът Митрич застрахова жилището си заради опасения от газовия котлон на безименната бабичка. Последван е от наблюдателния гражданин Гигиенишвили. Накрая всички се застраховат срещу пожар без разсеяния Лоханкин, зает да мисли за значението си в руската интелигенция. Оттук-нататък съдбата на сградата е решена. Една нощ тя пламва от шест страни.

            Когато ни докарат съвсем до просешка тояга или и нашето малко гнездо България пламне, пак има избор за незастрахованото мнозинство. Част от оцелелите ще останат в зона, подобна на тази от филма „Сталкер”. Останалите може да поемат към Африка. Добрата новина е, че няма да им е нужно дори одеялце като на героя от „Златния телец”. Няма да има и Топлофикация.

            А все ще се намери някой, на когото да кажат: „Дойдох при вас навеки да остана. Надявам се да найда тук приют.”