България е готова да приеме от двама до четирима бежанци от Северна Африка в знак на хуманитарна солидарност, а въпросът вече е обсъден с Малта. Това съобщи вчера вицепремиерът Цветан Цветанов в Брюксел по време на извънредното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. Основната тема на форума беше солидарността, която се очаква от европейските правителства за приемането на бежанците, пристигащи основно в Малта и в Италия.
Също от солидарност трябваше да приемем и един затворник от Гуантанамо. От разкритията на сайта “Уикилийкс” стана ясно, че министър Цветанов е поел този ангажимент пред Вашингтон в замяна на отпадането на визите за български туристи и бизнесмени. Макар това да не е случи – и перспективите не са особено обнадеждаващи, все пак ние “отглеждаме” сирийски гражданин, който изповядва “семейни ценности, държал се е достойно и е до 40 години”.
Интересно каква е този път отплатата, която се надяваме да получим в замяна на проявената солидарност с приемането на от двама до четирима бежанци от Северна Африка. Макар цифрата да е смехотворно малка, предвид броя на имигрантите, които се очаква да залеят Стария континент, все пак ангажиментът си е ангажимент.
Основната цел, която стои към момента пред българското правителство в европейски контекст, е приемането ни в Шенген. Ситуацията с нелегалната имиграция от Северна Африка обаче допълнително подсили аргументите на някои от и без това скептично настроените към разширяването на зоната страни-членки. Все по ясно е, че решението ще зависи от политическите игри в Брюксел, отколкото от покриването на технически критерии.
България би следвало да се възползва от ситуацията и да поднови дебата за общоевропейската отговорност за опазването на външните граници на ЕС – за да споделят и други солидарно с нас бремето на очаквания имиграционен натиск от страна на Турция след евентуалното ни приемане в Шенген, а не само да се опитва да спечели благоразположението на “европейските партньори”.
От Брюксел министър Цветанов заяви, че България освен настояването за запазване на свободната от граничен контрол зона, напълно приема предложените промени, свързани с възможностите за временно възстановяване на граничния контрол в зоната и ще подкрепи идеите за промени на европейското законодателство в тази област.
Как така напълно подкрепяме нещо, за което все още не е ясно нито по какви критерии ще се извършва, нито чия ще бъде решаващата дума при прилагането на подобна мярка? ЕК вярва, че би трябвало да играе водеща роля, но много европейски правителства не са особено щастливи от идеята, че Брюксел ще има правото да решава как те да пазят националните си граници.
Постигнатият от министрите на вътрешните работи консенсус се отнася за изготвянето на механизъм, който да позволява на страните в Шенген да поставят гранични контроли, когато има голям приток на имигранти или друга държава-членка не може да се справи с контролирането на миграцията.
Това на практика означава, че страните-членки, които имат нещастието да бъдат външни граници на Шенгенското пространство, изведнъж могат да се окажат изолирани от съседите си и оставени да се справят сами с влезлите на територията им бежанци. Реакцията на Франция след решението на Италия да раздаде на няколко хиляди тунизийски имигранти визи, красноречиво показва какво ни очаква.
В добавка трябва да се отбележи, че напоследък Анкара, водена от не съвсем топлите си чувства към ЕС, не е особено стриктна в прилагането на граничния контрол. Освен това Турци си спретна свой “близкоизточен Шенген” и премахна визовия режим за Сирия, Ливан, Либия и Йордания.
Какви са шансовете България да се справи с контролирането на миграцията? Какво би спряло Румъния да върне граничния контрол под заплахата от стремящите се да достигнат от Западна Европа бежанци? Кой ще прояви тогава хуманитарна солидарност с нас?
Вземете последните новини.png)
