Кой и защо командва мизерията на истерията на българските антиамерикански гласове

„Външната ни политика е в състояние на ликвидация
Американският посланик Джеймс Уорлик задряма, докато слушаше идеите на опозицията”.

Това са заглавието и подзаглавието на в. „Дума“, който е намерил какво още да добави за безобразията на Каулбарс , както президентът им Първанов нарече американския посланик Джеймс Уорлик. Ще рече някой: пак ли?! Ами да: те продължават сериала с демонизирането на един посланик и това води към някои изводи.

Съсредоточаването на огъня на пропагандата срещу една точка под насочващите указания на политиците Георги Първанов, Румен Петков и Волен Сидеров вече не е просто бойна комунистическа инерция ( от която обаче антикомунистът Бойко Борисов никак не е възмутен), а е целенасочена кампания. Тя, както се вижда, прелива в откровена глупост с акценти от рода на внушението, че злодеят Уорлик си позволил да задреме, вместо да вникне в идеите на социалистите за външната политика.

Впрочем от статията, която цитира червения лидер Станишев, става ясно, че българската външна политика пропада заради лошото отношение към дипломатите с досиета. От това пък би трябвало да се изясни и на най-заспалите нашенци каква беше идеята на тройната коалиция с операцията по частично осветяване на биографии, свързани с ДС. Замисълът беше да се заклеймят онези, за които е дискредитиращо и омаскаряващо свързването на имената им с комунистическата репресивна машина- едновременно да бъдат наказани морално „предателите“ и същевременно да се доразвие основната оневиняваща истинските кукловоди пропагандна линия под лозунга : „всички са маскари“. За „своите“ принадлежността към ДС е белег за професионализъм, а за враговете остава да се оправдават и да се червят. Авторът на тези редове бива попържан на „доносник“ ( какъвто не е бил и това бе удостоверено от самия вътрешен министър Румен Петков) от в. „Дума“ и лично от дейци на БСП, като дежурният кандидат за президент и други постове Иво Атанасов. А в същото време официалната линия на партията е да бранят на амбразурата „своите хора“ с досиета и да превръщат личният им проблем в основна политическа теза на БСП.

Тази удобна шизофрения за две позиции, използвани според случая и аудиторията, има напоследък своята еманация в очернящото персонализиране и канализиране на подклаждания антиамериканизъм с профанизирането на личността на посланик Уорлик. Канят го, нашепват му жалби и молби, но публично използват неговата откритост за лично омаскаряване, на каквото, смея да твърдя, не е подлаган нито един чужд дипломат в България от десетилетия.

Пратеникът на Белия дом няма нужда от нечия защита и не това е моят акцент. От защита се нуждаем обаче срещу пропагандното внушение, че днес България има „голям брат“ , което било същото като по времето на СССР. Тази лъжа е доста тъпа, но затова пък е и доста тлъста. Нрави се на мнозина, не само на комунистите. Някак си е величествено да се лъже, че сме зависими от САЩ, както сме били от СССР- повдига борческото самочувствие на „борците“ за правда. Но ако някой случайно не знае, да припомня, че по време на скритата съветска окупация ( терминът се употребява в сборника „Българският комунизъм“ със съставител Ивайло Знеполски) и децата знаеха: най-тежкото политическо престъпление в НРБ беше „антисъветизмът“.Само много нахален или страшно дезинформиран човек може да прави каквото и да било сравнение на този факт с днешната действителност, когато любимо комплексарско занимание на водещи български политици, начело със самия държавен глава, е да сипят обиди срещу пратеника на американския президент. Припомням истинската причина, свързана с изнервящото за Петата колона наближаване на развръзката по приоритета на „българските патриоти“ – изпълняването на руската поръчка. Сигналът за нападение по това основно направление даде самият Първанов миналата година:

„Първанов се скара на американския посланик
07 юли 2010
Президенът Първанов се скара на американския посланик Джеймс Уорлик, като заяви, че „бих посъветвал посланиците по-малко да дават съвети, които засягат вътрешнополитически проблеми“. „Все пак, ако посланиците имат идеи, не трябва да се ограничават само със съвети“, каза още Първанов.
По-рано американският посланик Джеймс Уорлик поиска спешна среща с икономическия министър Трайчо Трайков, като настоя да получи подробности за разговорите около руските енергийни проекти в България с участието на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков.

Посланикът каза, че правителството е на власт от една година, но не вижда какво е направило то за диверсификацията на енергийните доставки. След срещата си Уорлик заяви, че е удовлетворен от отговорите на икономическия министър, но попита българите дали са съгласни с повишението на цената на газа с 30 процента и дали са готови да приемат повишение с 50 и повече процента през следващите години.

Що се касае до АЕЦ „Белене” президентът заяви, че е удовлетворен от това, че министър-председателят е потвърдил ангажимента към проекта „Белене”. „Нещо повече, предвижда се ускоряване на работата и по този проект, в това число и с готовност да бъдат направени първите вноски още през есента на тази година. Това вече прави реализацията на проекта необратима. Това е една стара моя идея, която ще се радвам, ако бъде реализирана, с ясното съзнание, че на Балканите трудно може да се намира мощен инвеститор, който може да участва с мощен ресурс. Още повече че водя разговори с президентите на Сърбия и Македония и с някои от страните, които имат дефицит на електроенергия, и те са изразили готовност да участват в един такъв проект“, заяви Георги Първанов.

Той допълни, че по „Южен поток“ ние сме защитили възможно най-добре българския интерес. „Там съотношението между нас и руската страна е много по-добро, отколкото в някои други страни. Доброто е, че нещата вървят пакетно и би могло да се лавира така, че се извлече максимална полза за нас, българите”, каза още Георги Първанов.”( Екипнюз)

Както виждате няма никаква мистерия. Има само една продължаваща във времето мизерия на българските гласове, които повишават тон и стигат до крясъци срещу уж най-важния си съюзник, когато старите господари им наредят.

От: http://ivo.bg/