Няма връзка между Баткото и Браткото

Може ли родни братя да отрекат връзката помежду си? Като за пред българския закон – може. Така са направили Веселин Георгиев, бившия шеф на Пътния фонд, и брат му Емил Георгиев, един от директорите на „Биндер” – с която фондът е сключил седем поръчки за различни обекти.

Процедурите са стартирали преди в Закона за обществените поръчки да влезе в сила текста за свързаните лица, ала завършили след влизането му в сила. Според този текст от закона кандидатите или участниците в процедурите са задължени да подадат декларации, че не са свързани с възложителя. Декларациите били подадени и в тях било написано черно на бяло, че няма свързани лица.

Така двамата братя зачеркнали роднинската връзка помежду си – в официална декларация, изисквана от българското законодателство. Е, какво ли не правят хората в името на далаверата!

Нека припомним: между тези двемата не става дума за какви да е поръчки. Става дума за поръчки за стотици милиони. За далавера, която костваше на България още стотици милиони – защото заради нея спряха европейските помощи по плащанията чрез Пътния фонд. Става дума и за доброто име на страната ни, което тя безвъзвратно загуби именно заради такива далавери.  

В момента прокуратурата води дела както срещу Баткото Веселин, така и срещу Браткото Емил. И срещу по-малкия Братко Бойко също. Той пък управлявал "Инмат" ООД, с която Пътния фонд също бил сключил договори. Изобщо братята по братски са си делили европейските пари. Е, малко под масата, ама нищо.  Иначе пред закона, над масата и на хартия никакви братя не са.

Нека все пак ги разберем: не е лесно да прекъснеш привичното ти, да се пребориш с навика. Става дума за дълга далавера, наченала още по царско време. За да не се обърка някой – не по това на царство България, а по управлението на нейния последен и бивш, с извинение, цар. Прокурорите намерили и по-отдавнашни договори между братята. Цели седем такива. Само че сключени преди влизането в сила на Закона за обществените поръчки. Поради което Наказателния кодекс не ги лови. Тогава братята си били просто братя. И де факто, и на хартия.

Лошото е, че и с тия договори, които НК ги лови, нещата нещо не вървят. На Брюксел пришки му излязоха на езика да ни напомня, че не иска намерения, не иска започнати разследвания и дела, а иска присъди. Сиреч иска доказателства, че ние сериозно смятаме да се преборим с корупцията си и да накажем тарикатите, окрали парите на европейските данъкоплатци.

Само че присъди няма. Нито за Марио Николов, нито за Людмил Стайков, нито за Баткото и Братковците. Делата боксуват, отлагат се по добре познатите процедурни причини – този изключителен патент на българското правораздаване, който изпрати цялата съдебна справедливост в небитието. Българските престъпници се оказаха кекави хорица, нежни, с деликатни души. Призовката им действа като бацил – само да я зърнат и веднага се разболяват. И се разболяват легитимно – със съответните болнични и медицински диагнози на много високо професионално ниво.

Та и с Баткото така. Таман насрочили делото и хоп – оказал се на лечение в клиника по нервохирургия. Българският съд прочее е великодушна институция – поради което е насрочил следващото дело за след няколко месеца. И не е бавене това, ами съзнание за отговорността пред подсъдимия. Защото той хич, ама хич не е случаен човек. Не друг, а самият премиер на България го изпрати със съжаления и благодарности за добре свършената работа. Бива ли тогава ей тъй, заради някакви си Брюкселски прищевки, да го бастисаме човека? Не бива. Онези с двойните стандарти могат да почакат.

Тъй де, бързата работа е срам за майстора, а бързата кучка слепи ги ражда. Ще има време да оздравее човекът и да се разболее неговият адвокат. После ще дойде ред на свидетелите, после на вещите лица – и тъй нататък – докато изтече давностният срок и казусът окончателно се забрави.

В този смисъл може би е разумно да се помисли за сключване на договор между правораздаването и здравната каса. Разумно е, тъй като лекарите са сред най-големите работодатели на магистратите – само си помислете колко кухи заседания протичат, какви хонорари се плащат и колко заплати се нижат в пропуснатите срокове – и е редно примерно съда да предоставя на докторите съдебни услуги със съответната отстъпка. В същото време Здравната каса може да назначи джипита към всеки съдебен състав – да пишат болнични и да се грижат за доброто здраве на подсъдимите. Както се знае, в подобни случаи повечето от тях се оказват изключително платежоспособни