БАТАШКИ ХОРОР КАТО ПИАР

17 май  -  “Ден на българския геноцид” – с тази формулировка бургаската кабеларка Скат орева орталъка и осра на патките мериите, дет се казва. Трябва ли зверствата в историята да се “честват”, като национални “празници” е друг въпрос.  Това показва ниско самочувствие и комплексарщина. Но нагласата, която социализма изгради да се  честват травматични спомени на нацията  /много от които съчинени и измислени/, е жива и до днес.

Въобще оказва се, че сме първи в света по празници и неработни дни, дни за размисъл, в които българите набиват и гъчат  яко, с ядене и пиене. След което се изтребват по пътищата… Явно обаче курбанът сближава всички гледни точки. В Батак обаче се получи разнобой – между поповете, които настояваха, че “новомъчениците”, които синодът произведе на килограм, са загинали заради “вярата”, а не по патриотични подбуди, за каквито настояват пък т.нар. “националисти”.  

Между изкланите батачани сигурно има и загинали и без да разберат защо това им се случва – дали защото са решили да станат “мъченици за вярата” или защото са се “борили за свобода” или поради някакъв друг исторически промисъл, или проста са станали жертва на мародерщина, отключена по волята на падишаха… В такъв случай не е ясно откъде изхожда  “наказанието” – дали е отмъщение на съседните помашки села, които заможния Батак е дразнел, или си е чиста проба традиционен божи гняв, който невъзмутимия от човешки страдание Яхве/Аллах  е излял над главите на бунтовния град. “Тайнство”, както казват православните…

Светиня му, Николай, отслужи казионното божествено опело за умрелите и всички телевизии отразиха “събитието”. Явно БПЦ  избра друг подход, след като не успя да се вмъкне в светското училище. Преди обаче да канонизира, синодът трябваше да се покае и извини пред българския народ. И да посочи и лустрира сътрудниците на ДС, но тогава щеше да остане без клир, тоест без основание да съществува. Иначе възпроизведе се същата лъжа – че църквата има  принос към националното ни освобождение. Въпреки че тя организация, която действа в друга насока /към “отвъдното и вечността” /  и отклонява хората от борбата. Нещо, което Ботев е посочил в много от текстовете си.

Днес кървавия пиар се ползва от две страни: и от църквата, и от националистите, чийто последен подвиг бе погромът над йеховистите в Бургас. Побой одобрен обаче от църквата, която уж била миролюбива. Въпреки че проповядват идентичната заблуда, православните се поласкаха да напомнят, че те били “официалното” вероизповедание, лоялно на “кесаря”, който и да е той, па дори и последния пазвантин.

Всъщност изравянето и размахването на кости е стар комунистически номер. Много синчетата на червената номенклатура го правеха редовно по времето на комунистическата диктатура. Връщането към Батак има още една цел, да се забравят по пресните жертви, тия на червения терор, започнал след 1923г. и развихрил се след “социалистическата революция” след 1944, когато съветските танкове ни докараха червената чума.

“Кланетата” трябва да оправдаят още нещо – злодеянието на комунистическа власт през т.нар. “възродителен процес”, “разделното време”. Защото помаците в Батак са клали, но рафинираното зверство на комунистическите изверги  в “лагерите на смъртта” надминава всяко въображение. Тези изверги още са между нас. А децата им управляват държавата /и църквата в това число/. Така че нечистоплътието, което садистично се лее тия дни от екраните и страниците си има причина, и това  не  е опресняване на “паметта” на поколенията.

Акцията на комунистите има и далечната, “русофилска”  цел – да ни покаже, че ако не беше Русия, този ужас щеше да ни се случва пак и пак. Затова и трябва да сме вечно задължени на руснаците, на “освободителите”, които не пропуснаха да ни заробят. Впрочем вечната задлъжнялост и “привързаност” към Русия скоро ще ни сполети и  ще стане “исторически”факт, нека само да почне строежът на Белене… Дружба, дето се казва, от векове за векове. Амин.