Българите бягат

И бягат масово – като че ли България не е родина, а прокълната територия или позорна участ, която не можеш да промениш – от която можеш само да избягаш. Това доказват – при това повече от убедително – току-що представените данни от проучванията на на Института за икономически изследвания в БАН.

Според тях през настоящата година цели три пъти са се увеличили българите, които искат да се преселят в друга европейска страна – в сравнение с 2007 г. Тогава 326 хил. души са имали планове да емигрират – но само 20 процента от тях са провиждали емиграцията като постоянно свое битие. Днес потенциалните емигранти са над 456 хил. души – затова пък близо половината от искат да се изселят завинаги.

Тази драматична българска миграция представлява наистина впечатляващ резултат– паралелно с данните за демографската криза, която красноречиво показа как нацията се топи. И ако можем да направим някаква оценка на българския преход, то тези данни я изразяват по-точно от всички други.

Драмата в това изследване обаче не е само в броя на хората, загърбили родината си. Драмата е по-скоро в тяхната мотивация. През 2007 г. напускащите България са посочвали като основен свой мотив възможностите за професионална реализация или просто по-добрия стандарт на живот. Сега вече не е така. Сега не си тръгват оттук само защото искат да печелят повече. 200 000 души – или близо половината от участвалите в анкетата, са дали отговор, че просто не желаят вече да живеят в България. Според представилия данните доцент доц. Минчев това е индикация, че българите са загубили и последните илюзии относно бъдещето си.

Те не копнеят за по-лъскава кола и по-пълен хладилник – те просто искат да се махнат оттук. Тази страна ги травмира, кара ги да усищат принадлежността си към нея като позорно клеймо. И когато отидат там, закъдето са се запътили, носталгията няма да бъде вече достатъчно яка корда, за да ги обвързва с българското. Най-вероятно ще се стараят да го забравят – защото тази забрава гарантира относително приемливо присаждане в чуждата среда. И ще се стараят и децата им да нямат памет за България.

Някой трябва да отговори защо става така. И някой трябва да понесе отговорност за превръщането на България в мащеха, която прокужда своите чада. В територия на фалша и лъжата, в обиталище на нетърпим цинизъм и простащина, във феодално владение на всякакви уроди.

Българите бягат – това е положението. Няма как да ги задържим, ако не променим условията, в които живеят. И не точно материалните условия – а ценностите и достойнствата, които определят родното битие. Само че кой да го направи? Гоце, Доган, Станишев, Сидеров, Борисов – кой? Няма кой. Тъкмо те са тези, които карат българите да гласуват с краката си.

Последният все пак бил измислил как. Той, горкият, решил чисто и просто да закрепости младите българи в страната им. Затова поръчал на министъра на образованието да измисли механизъм, който да задържа завършилите висше образование на местния пазар на труда. “Трябва да се обвърже обучението на студентите държавна поръчка с реализацията им в България“ – заявил българският премиер.

Остава да видим как ще стане това. Може би като им се отнеме правото да пътуват? Или може би по стария комунистически механизъм: три години работа по разпределение? Колко лесно – превръщаме образованието в сделка – и всичко ни е наред. Продаваме на запад умни и добре образовани българи. Да се въведе и механизъм на "трансфер" и "продаване" в чужбина на завършилите студенти, обучени с държавни дотации, по подобие на футболистите, бил предложил още премиерът.

Това се предлага в 21 век – в страна от ЕС. Да не оставяме завършилите студенти сами да избягат, а да ги “продаваме” в чужбина. Вместо да оставим българите да ни се изплъзнат, да ги превърнем в експортна стока.

Ето ви едно от обясненията защо българите бягат. Защото не искат да бъдат крепостни селяни на разни тъпи като тикви селяндури, провъзгласили се за национален елит.