За страха от истината

Световно известният британски физик Стивън Хокинг оприличава човешкия мозък на компютър, който работи докато съставните му части са в ред. Повредят ли се - той спира. „Няма рай и живот в отвъдното за развалените компютри, това е само една красива приказка за хора, страхуващи се от тъмнината!” - смята ученият.

            Думите му развенчават упованието във вярата. Едва ли целят да засегнат и наранят, въпреки че за вярващите звучат кощунствено. Отнемат им утехата да се надяват, че ако не на този свят – поне отвъд ги чака нещо по-добро,  включително и прераждане.

            Някои са съсредоточени твърдо върху настоящето. А „компютърът” върху раменете им извлича неочаквани изводи. Някои от тях били оповестени пред посланика на САЩ, докато вечерял в ресторант. Така последният узнал, че страната му ни дължи два милиарда долара заради военните си бази на наша територия.

            Посланикът е обект на хронична нетърпимост от страна и на друг депутат, бивш министър на вътрешните работи. Неговият „компютър” отчита, че Министерството на енергетиката (МИЕТ) се е превърнало в бащиния за посланик Уорлик, тъй като настоявал да види договорите с “Росатом”  за АЕЦ „Белене”. Нещо повече – желаел те да станат известни и на българските граждани. Тук възмущението стига точката на кипене.

            Преди няколко години бившият министър на енергетиката отклони с насмешливо снизхождение опита да бъде огласен подобен договор. И какво като се разкриел договорът? Най-много – да сме видели, че „булката има мустаци”. Т.е. – нищо интересно.

            Дали наистина е така? Да не би всеки ден да се срещат булки с мустаци? Явно нещо налага да бъдат вардени така ревностно договорите с ГАЗПРОМ. Като зад бурка или фередже  -далеч от „любопитни” непосветени погледи.

            Нещо отключи синхронизирана агресия срещу американския посланик у нас. „Нездравият” му интерес към договорите бил намеса във вътрешните работи на България. Освен това – в работите на още една държава, чийто интерес някои българи бранят по-ревностно от този на своите сънародници.

            Излиза, че желанието да се узнае истината засяга и наранява някои, които са свикнали да я монополизират. Като споменах за монополизиране, се сетих за цените на горивата у нас. Но какво тук значи някакъв си протест срещу тях, когато се открива нова  магистрала. Нищо не трябва да „осквернява” и затъмнява поредното рязане на ленти.

            Чудя се, ако всички ние масово поискаме да узнаем нещата, които ни спестяват, и ако неотклонно продължим да настояваме за това – дали пък няма да ни обвинят, че се месим във вътрешните работи на собствената си държава.

            Предоставили са ни „свободата” безалтернативно да плащаме скъпо и прескъпо разни неща – стоки, продукти, атомни централи. Но ни отказват правото да надзърнем в механизма за ценообразуването им.

            А животът ни е единствен – и е тук и сега. Ние не искаме да сме толкова богати, че да си купуваме летящи чинии. Искаме само да не ни пречат да живеем нормално.

            Все някога „компютрите” с неестествен режим на работа трябва да го схванат. 30 май не е толкова далече.