БАН - заварените хрантутници на държавата?

Славата на Българска академия на науките като средище на знанието  поизлиня. Напротив, отношението към родните академици е като към склерозирали старчета /също като тези, които описва Суифт/, добрали се до доживотната държавна ясла и то докопали се с не кой знае какви научни приноси, а с административни хватки и нагаждачество.

Преди време в обществена дискусия, в която академията бе атакувана като паразитна организация с почти нулев научен принос,  Андрей Райчев стигна до по-радикални изводи: че БАН е раздута кастова организация от сталински тип, която не произвежда научен продукт, който да предлага на пазара и да се издържа, а само проси пари от държавата. Според него организацията се нуждае от структурни реформи, които обаче на практика никой не се хваща да осъществи.

Министърът на образованието заяви тогава, че не споделя мнението на Райчев, но че проблемите всъщност съществуват и трябва да се решават. Университетите били реалните центрове на наука в момента, макар и в тях положението да не е розово. БАН пък разполага с 67 научни института и лаборатории, които издържани от държавния бюджет. Освен това държавата плаща надбавки за научни звания, и пр. Някои от тези звена са печеливши, контрираха от ръководството на БАН. А раздразнението на Райчев към БАН ръководството му обясни с това, че институтът, в който работел Райчев, е бил закрит в началото на прехода.

Неотдавна се разбра, че според постановление академиците ще вземат пенсии колкото депутатска заплата. По старият тертип, макар и без ВАК /чийто досиета още не са отворени/ , продължават да се присъждат и научните звания и степени. Ясно е, че зад много от тези звания стоят партийни протекции, приятелски връзки или чисто и просто корупция. Особено скандално се присъждат тези звания в хуманитарната област.

Например академик се води писателят Ант. Дончев, автор на „Време разделно”, послужило  за оправдаване на золумите през времето на т.нар. Възродителен процес. Подобен е „приносът” на повечето такива академици, чиято чистофайническа надпартийност днес е удобно алиби. Същевременно воят на ръководството на БАН постигна ефекта никой да не наднича в паничката на старите кучета, понеже не разбира и / и сЪботира/ спецификата на тяхната работа, която е дискурсивно законспирирана и която в светло бъдеще ще донесе каквото ще донесе… Вече никой не знае какво става в БАН, след като плача за щатовете се трансформира в реформаторски плам.

От друга страна самата държава направи всичко възможно „сивото вещество” да напусне границите на страната, поради липса на перспектива. Дали опростачването на нацията е нечия стратегия, е трудно да се каже, но вече е факт, че живеем в мутризирана, чалгазирана и не знам още как унизена държава, яхната и изсмуквана от отрочетата на комунистическата номенклатура.

БАН с нещо напомня БПЦ, където несменяемият патриарх Максим се окопал със своите архиереи. И двата синедриона си живуркат толкова далече от обществения и реален живот, че на българина не му пука дали изобщо съществуват. А те не само съществуват / щом получават заплати де факто е така/ , но и се самообявяват за вечни. Може би напомнят с нещо глистите на свинята, които умират чак, когато и носителят, т.е. самото животно, умре... Засега обаче остават безсмъртни.