Новите „кръстоносци”

           Като започнаха атаките на „Атака” – не се ограничиха в джамията само. Тихо, кротко или по-скоро не - в самото национално радио прехвръкнаха искри с надежда ветрецът да ги подеме из чистото небе. С набиращото сила слънце да погреят. Оправи се време – само за провокации. Не само в Народното събрание. „Назря” моментът семенцата им да попаднат в благодатна почва. Но това не е браздата от разказа на Елин Пелин.

            Пружината е пренавита и спиране няма. Засега. Има поговорка, че „луд умора няма”. Не е сигурно обаче до лудост ли опират нещата. „Че е лудост, лудост е, но има някаква система в нея.” . Хамлет ли е г-н Сидеров? Едва ли. По-скоро – не. Той не се колебае, а сече напряко. За него нещата са черни и бели. Ходът на времето не го смущава. Готов е да разрешава етнически и всякакви проблеми – дори да не съществуват. Все едно разсича гордиев възел.  Всичко е просто и ясно – тук отсенки няма. Посланията са достъпни, лесно усвоими и смилаеми.

            Агресията се появи така внезапно, както внезапно секна неотдавнашната флаш-активност. Затаиха я. Сега системата на „лудост” активира поредния бутон. После чака да пожъне плода. Етнически сблъсъци в държава от Европейския съюз? Чиста работа. Може пък това да откаже европейците от България и най-накрая да вдигнат ръце от нея.

            Други ръце шетат тъдява. Пускат димки и забулват пейзажа в пушек. Мътят водата за нерегламентиран риболов, докато стъпка по стъпка напредват в ядрените си планове. Изместват необходимостта от дебат за смисъла им или по-скоро – за вредата им. Засилват го върху незреещ, но възможен етнически конфликт. Катализират го. Рушат дори декоративния ред. А щом дори и този декоративен ред не изнася някому, страшно е да се помисли какво би го удовлетворило.

            След мобилизацията на „националистите” следва такава на щатните пазители на етническия мир. На кого са необходими двете категории, освен на себе си и на създателите си. Във всеки случай – не и на електората си. Независимо колко пронизително го убеждават в противното.

            Милен Радев е пределно точен: „категоричното ни отрицателно отношение към фундаменталния ислям като система за политическо заробване на личността няма нищо общо с преднамереност или враждебност към нашите сънародници, изповядващи тази религия и възприемащи я в нейните етични, духовни и мистични измерения;”

            Да, но в случая се подходи именно преднамерено.

            Въпросът има и друга страна. „Разделяй и владей” е златно правило от римско време. Изолирай, дезинтегрирай, насърчавай малцинствата да не учат езика, да са затворени и да се примирят, че техен говорител е една партия. Ако оспорваш – това е навлизане в „чужда” територия и етническа нетолерантност.

            Подготвя ли „Атака” програми за интеграция на малцинствата, насърчава ли образованието сред децата и младежите от тези среди. Не се ли изкушава да привлече по този начин част от.тях на своя страна. Не, защото не й е това целта. (Изобщо цел ли е за някого?) Сегашната ситуация я обслужва идеално. Има срещу кого да фокусира яростта си. Две уж „враждебни” партии – „Атака” и ДПС, а самото им съществуване – „един ясен симбиоз”, както казваше предишният министър-председател.

            Протестира ли някой срещу категориите „постоянно безработен” и „майка” – прераснали в статут на професия. Безотказни помощи за лесно убеждавани гласоподаватели. Какво ще стане, ако тези хора видят друг път за себе си. Ако започнат да се образоват, да търсят и да намират работа. „Не дай си боже” тогава сами ще решат за кого да гласуват. А няма да бъдат подкарвани от партийната ясла.

            Декоративната плетка на сегашния ни ред изглежда стройна в уродливостта си. Но тъй като е неестествена, макар и просъществувала толкова дълго, тя е уязвима. Все някъде има нишка, откъдето да се дръпне и да се разплете. И да се почне на чисто.

            Тогава новият „кръстоносен” поход България да има бъдеще в миналото ще претърпи крах.