Циркаджии може да ни запалят чергата

- Има ли ислямски екстремизъм у нас, както тръби “Атака”, г-н Минчев?

- Ислямски екстремизъм има навсякъде по света, включително на Балканите и у нас. И той е относително постоянен. През последните 2 години, през които Волен Сидеров слушкаше и папкаше, ислямският екстремизъм не беше по-малък от днес. Така че, ако търсите логиката на поведението на шайките на “Атака”, няма да я откриете в ислямския екстремизъм. Идват избори и със своите циркаджийски номера Волен Сидеров иска да впечатли партията на гневните. А много хора има за какво да се гневят.

- И премиерът смята, че става дума за предизборна кампания, затова действията на “Атака” и ДПС, спрямо които той зае равноотдалечена позиция, не били опасни. Наистина ли няма опасност ескалацията на верска и етническа основа да излезе извън контрол?

- Актове като този с нападението на софийската джамия в петък са изключително опасни, защото представляват пряка обида на идентичност. И от тази гледна точка носят риска от потенциална ескалация извън контрол. Палейки молитвените килимчета пред джамията, циркови акробати като Волен Сидеров съвсем спокойно могат да ни запалят чергата. Разбира се, “Атака” не е сама в разпалването на поредица предизборни скандали. На терена е и сиамският близнак на Волен Сидеров - Ахмед Доган. Той пък обикаля районите със смесено население с посланието, че ако някой си мисли, че възродителният процес е свършил - лъже се. Така двамата тарикати взаимно си циментират електоратите. Подобни предизборни упражнения могат да изглеждат и относително невинни (ако питаме премиера), но те са идеална хранителна среда за въвличане на чужди, недоброжелателни интереси в българския политически процес.

- Премиерът постоянно напомня за убития си от комунистите дядо, а наскоро се оплака и че детството му било опорочено, задето е трябвало да носи пионерска връзка. Ще успее ли ГЕРБ да отнеме щафетата на антикомунизма от ръцете на традиционната десница?

- Хитруването с антикомунизъм не може да излъже вече никого. На конгреса на репресираните от комунизма Бойко Борисов нападна комунистите за това, че не са се разкаяли, а следобед същия ден отиде да открие официално голф клуба на фамилия Златеви - най-могъщия червен клан в Правец и не само в Правец. Подобен опортюнизъм поражда сред широката публика присмех, а сред истинските мъченици на комунизма - отвращение. Антикомунизмът не е изгубил своето значение днес, но той вече има съвършено ново политическо съдържание. Лесно е да се плезиш на отминалия в историята комунизъм, трудно е да надмогнеш върху днешните метастази на комунистическата система - руско-българската милиционерска олигархия, в която се подредиха наследниците на тези, които храниха прасетата с човешки трупове в Ловеч и Скравена. Антикомунизмът днес не е да вадиш нож на умрялото червено куче - колкото и свирепо да е било приживе, а да не допуснеш родината ти да стане енергийна колония на великодържавната кагебистка диктатура в Москва. Днес битката с комунизма е срещу АЕЦ “Белене”, срещу олигархията, която съсипва България с частни монополи, срещу мутренския феодализъм, който владее все повече градове и региони на България. Ако Борисов искаше да води битка с тези реални метастази на комунизма, неговото място на 14 май не беше на голфа в Правец.

- ДСБ излъчи чрез вътрешни избори номинацията си за кандидат-кмет на София. Победителят Прошко Прошков пък ще се състезава на вътрешни избори на “Синята коалиция” с кандидата на СДС Владимир Кисьов. А Светослав Малинов и Румен Христов ще се борят на трети вътрешен вот кой да е общият кандидат-президент. Ако съдим по резултатите от първите вътрешни избори, където едва 1561 членове и симпатизанти на ДСБ излязоха да избират претендента си за кмет, електоралната подгрявка с вътрешни вотове не изглежда да носи висок заряд.

- Не съм убеден, че този път предварителните избори са от полза за “Синята коалиция”. СДС издигна неприемливи за ДСБ кандидати, за да предизвика вътрешнокоалиционно преброяване на привържениците на двете партии в този предварителен вот. Може би на “Раковски” 134 са преценили, че ДСБ е отслабена и преброяването ще промени вътрешните баланси на “Синята коалиция”. Във всеки случай има реална опасност “Синята коалиция” да излезе общо отслабена от този вот, защото състезанието на кандидатурите може да се отрази в нежелание на победената страна да подкрепи пълноценно победителя в предварителните избори. Като цяло този предварителен вот не решава и нито един от основните проблеми на традиционната десница - загуба на влияние в обществото, липса на ефективна стратегия за обществена промяна, възстановяване на политическия съюз за модерна демократична България от 90-те години. Предварителните избори отварят за пореден път възможности на определени кръгове в ДПС да влияят върху решенията на “Синята коалиция” чрез организирана инфилтрация на гласове извън десницата.

- При БСП първо местните структури издигат номинации за президент, а тримата най-рейтингови, определени чрез социологическо проучване, ще обикалят страната да събират електорални симпатии, докато накрая конгресът на партията излъчи претендента. Какъв може да е най-вероятният му профил?

- Колко рейтингови ще са тези трима най-рейтингови е болният въпрос. БСП трябва да реши каква цел преследва с президентските избори - вътрешна интеграция и единство, които са най-мощният ляв фетиш, или нареждане в групата на победителите. В първия случай на БСП й е необходим кандидат със силна партийна идентичност, който да вземе максимума гласове за партията и в най-добрия случай - да изгуби на балотаж. Във втория вариант ще се наложи поредна задкулисна сделка с кого ли не за избор на компромисен вариант - кандидат с реални шансове да победи този на ГЕРБ. Вторият вариант е по-изгоден не само за Първанов, който търси максимално обезличаване на БСП, но и за всички овластени обитатели на “Позитано”, които искат да си умият ръцете от отговорност за резултатите от изборите. Масовото мнение в партията обаче е за силен собствен - червен, кандидат. Спорът, разбира се, няма да се реши в публичен дебат, а чрез задкулисни сделки - както все по-често се случва в българската политика.

- Лидерът на ГЕРБ постоянно отлага датата на номинацията на кандидата си за президент - първо юни - юли, после август, накрая септември. Печеливша ли е стратегията картите да не се свалят до последно и събират ли се залози до последно?

- Очевидно е печеливша. Цветанов се заяви като кандидат за президент и отнесе най-мощната негативна кампания след 2001 г. ГЕРБ има очевиден проблем с президентската кандидатура. Ако се яви самият Борисов, това поставя сериозни въпросителни върху вътрешното равновесие и единство на партията ГЕРБ в управлението. На оградата на политическата арена са се наредили многобройни глутници, надъхани да откъснат парченца от властта, ако днешното мнозинство вътрешно се разклати. Така преминаването на Борисов от другата страна на “Дондуков” може да се окаже стартов сигнал за нова тройно-четворна или пето-шесторна коалиция. От друга страна, издигането на друга кандидатура от ГЕРБ, която не притежава личната популярност на премиера, може да се окаже твърде рисково в период на задълбочаваща се криза и инфлация. В момента, в който се обяви кандидат - той ще персонифицира всички атаки срещу управлението на ГЕРБ по начина, по който това се случи с Цветанов. Отлагането на публично оповестяване на кандидата в тази ситуация изглежда най-добрата стратегия - и не само за ГЕРБ. Вместо това могат да се правят процедури за частичен “лифтинг” на политическия образ на ГЕРБ - смяна на министри и зам.-министри, отстраняване на “непослушни” чиновници и т.н.

- Протакането на президентската интрига не скрива ли по-съществени въпроси - кой ще е премиерът, ако кандидат-президентът е Борисов, и няма ли да се оформят пъстроцветни “коалиции на желаещите” за местните избори?

- Най-важният въпрос е не кой ще е премиерът, а какъв ще бъде форматът на управлението. Като президент Борисов ще оказва определено влияние върху кабинета в началния период на новия си мандат, но за колко дълго и колко успешно - засега е трудно да се прецени.Първанов запази силен контрол върху БСП с апаратно влияние и задкулисни интриги години наред. Но ГЕРБ не е БСП, затова всякакви аналогии са преждевременни. Иначе “коалициите на дъгата” от всевъзможни желаещи са неизбежни на местните избори. ГЕРБ и БСП ще воюват за заемане на знаковите позиции - кметове в основните градове и общини. А общинските мнозинства ще имат нарастващо безпринципен характер - в хармония с общата тенденция на развитие на българската политика.

- Протакането на интригата АЕЦ “Белене” премиерът за последно увенча с опцията - и “Белене”, и 7-и блок на “Козлодуй”. Да не би Борисов да изтръгне големия енергиен шлем от ръцете на Първанов?

- На чужд гръб и сто тояги са малко. Премиерът може да раздава реактори на всички, които имат силата да го притискат, но България е малка и слаба, за да обезпечи този стратегически размах. АЕЦ “Белене” е гангстерска сделка от самото начало и до днес във всеки свой компонент - договорен или премълчан. “Белене” ще натовари България с огромна, дългосрочна икономическа и политическа зависимост от диктаторския режим в Москва. Опортюнизмът като политическа същност на Борисов се разкрива най-добре по повод на “Белене”. Проектът беше “гьол” и “черна дупка”, докато не се подредиха “правилните” подизпълнители и докато Русия от първата си до петата си колона не започна да оказва типичния си брутален и безогледен натиск върху поредното българско правителство - на ГЕРБ. Един държавник израства до лидер на своя народ и до защитник на националния интерес под такъв натиск. Един опортюнист бърза да заеме най-комфортната поза под натиска. За съжаление Русия винаги е имала добри шансове за “голям шлем” срещу примирена България. Днес в действията на руската страна прозират нетърпение и нервност. Явно този път играта на котка и мишка продължава прекалено дълго. Според някои оценки уволнението на икономическия зам.-министър Марий Косев е повлияно от тази руска нервност.

- Ядрените проекти на Турция не са ли допълнителен аргумент в полза на “Белене”?

- Ядрените проекти на Турция имат значение за нас доколкото ограничават в перспектива пазара на български ток в Турция - т.е. те са аргумент срещу, а не в полза на строителството на АЕЦ “Белене”. Но лобистите на “Белене” лъжат на едро и за всичко при липсата на нормална логика в подкрепата на този проект. Годишните отчети на НЕК за потребление на ток в България са надути до пръсване (според някои оценки с 40 на сто), за да се обоснове строежът на “Белене”. Всяка година ни плашат с недостиг на ток, а миналата година сме изнесли най-много ток в цялата си история.

ВИЗИТКА

Роден през 1958 г.

Доктор по социология, доцент в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”, преподавател по теория на международните отношения

Директор на Института за регионални и международни изследвания

Член на Гражданския комитет против АЕЦ “Белене”

От: http://www.trud.bg