У нас на страха очите са затворени

Другаде на страха очите може да са големи. У нас са затворени. Както и медийните усти.

Обикновено цитирам извадки от пълноводния поток с разкрития на сайта Wikileaks, но този път помествам изцяло статията, както е поднесена от българския Биволъ, партньор на Уикилийкс ( и препечатан в електронното издание на колегите от бившата българска секция на БиБиСи „кафене.нет“). Правя това не толкова заради заради изключителността на информацията – тя е по-скоро известна на четящата ( в интернет) българска публика. Акцентът ми е върху факта, че всичко това НЕ можете да прочетете в претендиращите за сериозност български вестници, а още по-малко да го чуете от ефира на основния рупор на масовата пропаганда – „големите“ телевизии. Забранено е!

По различен начин, но в същия смисъл съм описал не по-малко скандални факти от живота и дейността на президента Първанов в „Прзидент на РъБъ“, както и на руския олигарх Златев в симбиоза едновременно с Първанов и с Борисов в „Течна дружба“. От президентските своеволия се заинтригува Норвежката обществена телевизия, която изпрати екип и засне документални кадри от мястото на събитието- пред сградата в София, където на името на близък приятел на сем. Първанови се водят два мезонета. Най-влиятелната в Норвегия телевизия сметна доказателствения материал в книгата за достатъчен, за да заснеме и покаже случая. Българските телевизии се правят на умрели лисици. Забранено е! Както очевидно е забранено и на българските политици да цитират някаква си книга на някакъв си журналист: току-виж му направят „реклама“ и той, не дай Боже, придобие някакво безконтролно обществено влияние! Е, ако същата информация изтече от името на американското посолство- вече може. Това си е незаобиколим фактор и по правилата на слугинажа вече всички получават разрешение да се позовават. А че истината, известна отдавна, но затаена от широката публика, е пострадала – какво от това! Тук е така.

Вече не сме само шепа волнодумци в интернет, които твърдим, че българските средства за масова информация масово са подкупени ( предимно с руски пари). В „Течна дружба“ съм цитирал бившия български посланик в Москва Василий Такев, който позволи да го спомена поименно ( един от малкото мои източници, проявил подобна храброст, който преди седмица ми каза, че „доста хора“ са му сърдити и не му говорят!), за конкретен случай на подкуп от 150 000 щатски долара, дадени на български медии от руски военен производител. Така че, уважаеми читатели, нищо не си измислям: българските медии са купени с парцалите от чуждите си господари. В „Течна дружба“ проследявам столетната руска традиция не просто да корумпират медии и журналисти в чужбина ( и конкретно в България), а направо да плащат за създаването на цели редакции.

Чудно ли е, че събитията, които се случват пред паметника на съветската окупация в София, но не харесват на руските ни колонизатори, не се появява нито дума в нашите „сериозни медии“. За представянето на „Течна дружба“ на това символично за раболепието и лъжата централно място написаха обилно и със суперлативи най-тиражните седмичници, които обаче нямат претенцията да са сериозни ( което май означава да са по-свободни от напазаруваните издания). Според „Уикенд“ „Книгата на Иво Инджев се разпродаде за 5 часа“ на „близо 1000 души“, дошли за автограф въпреки проливния дъжд. В „Шоу“ поставиха конкретен: акцент: „ Иво Инджев: българската мафия беше създадена с парите от руския петрол“. Вестник „Торнадо“ публикува предварителен материал и поиска интервю с автора на книгата, когато тя стана факт. Не по-малко четеният „Ретро“ пък е единственият ( ако не броим в. Седем“ с неговата ясна политическа линия), който се „осмелява“ два пъти месечно да поръчва на същия автор статии. Общото между всички тях, освен огромния тираж, (превъзхождащ в пъти тиража на „сериозните вестници“) , е че „не са меродавни“, но покрай булевардните заяждания и измислици публикуват много повече политически неудобни истини, от претенциозните си „събратя“, които сега вече ще имат „разрешение“ и „основание“ да споменат всичко онова, което България отдавна знае.

Ето го, четете и вие преди да си купите утрешния, безнадежно остарял вестник.

Wikileaks: Борисов – мащабна контрабанда на амфетамини и завария)исимост от Лукой

26/05/2011

 
www.bivol.bg
 
„Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“ – това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага. Причините за класифицирането са с код 1.5 (b,d), което означава, че в доклада са използвани конфиденциални източници. Грамата има и друга особеност. Тя е една от малкото в масива от 978 доклада от София, прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света.
 
„Мръсотията“
 
Така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и „щастливия“ номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:
 
„13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).“
 
Когато искат да омаловажат написаното от американските дипломати, засегнатите по рефлекс изтъкват, че става въпрос едва ли не за слухове, които просто са регистрирани от усърдни чиновници в посолството. Разбира се, това не е вярно, защото по тази абсурдна логика излиза, че информационната система на САЩ работи по слухове и клюки. Нескопосните опити да се омаловажи неудобната някому информация се превръщат в бумеранг с обратна сила. Пример за подобни трагикомични напъни бяха изявленията на бившия министър на МВР Румен Петков да квалифицира американските посланици с обидното определение „треторазрядни доносници“, след като лъснаха на бял свят подробности за неговия морален облик.
 
В горната грама обаче имаме нещо много по-сериозно. Тя е колективен труд на почти целия дипломатически екип на посолството. Освен това за достоверността на информацията е посочен и конкретен източник, на който Байърли се е позовал. Това е загадъчното SIMO, което потвърждава „оперативните“ данни за участието на Борисов в сериозни криминални структури и деяния.
 
Проверка, извършена в публикуваните до момента около 13000 грами в сайта на Wikileaks показа, че абревеатурата „SIMO“ се споменава едва 4 пъти. От контекста на цитатите и съдържанието може да се направи предположение, че „SIMO“ е американска държавна агенция, свързана със сигурността и информацията. В секретна грама от Буенос Айрес се споменава, че SIMO и DEA са представени в „правоохранителния комитет“ към посолството, заедно с политическата, финансовата и правната служба на легацията [06BUENOSAIRES2590]
Вторият параграф от „Мръсотията“ е специално посветен на връзките на Борисов с Валентин Златев, директор на „Лукойл България“:
 
„14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда „танто-за-танто“, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“
 
Валентин Златев е споменат и в известната грама за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю. „Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност“ – преценява Пардю през 2005 г.
 
От грамата се разбира също така, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време „често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ.“ Ренгеновата психологическа снимка на особеностите, слабостите и качествата на бъдещия премиер е непогрешима:
 
„16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ.“, сочи анализа в доклада. Неформалният лидер на ГЕРБ съвсем директно се е пазарил с американците за политическа подкрепа на парламентарните избори, като благодарност за проамериканските си позиции. „Ще сваля правителството, след като се договорим за базите“, бил предложеният директно бартер, който впечатлил американците.
 
Като пример за противоречивостта е посочено как от една страна Борисов обещава на САЩ пълна подкрепа за военните бази и участието ни в международните военни мисии, а от друга си позволявал да критикува демагогски публично проамериканската политика на БСП със следните думи: „Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна.“
 
Интересен е пасажът, в който Байърли докладва, че след писмено предупреждение от американска страна Борисов спрял веднага с подобна антиамериканска риторика. За да се направи на лоялен, той категорично обещал да унищожи партия АТАКА. Въпреки това новата политическа звезда на България си остава човек с „улично образование“, твърде повърхностен и „с малък диапазон на внимание“, което го кара да не се задържа дълго на една тема и да „крачи напред-назад из кабинета си, като тигър в клетка“. Не е пропусната неговата особена чувствителност и непоносимост към всякакъв вид частна, или публична критика.
 
Една от основните егоцентрични слабости на премиера ни е да си прави реклама. Анализът в грамата дори издава негативна оценка. „Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му.“ Споменава се, че лично той е изградил стройна машина за ПР, която да гради публичния си образ. Български журналисти обаче не са спестили в частни разговори пред служители в посолството истината, че спрямо тях се прилага методът на „моркова и тоягата“. Борисов или плащал в брой за да бъде хвален в медиите, или директно заплашвал непослушните.
 
Като цяло Бойко Борисов е оценен като вероятен политически лидер, който единствено може да разруши статуквото на Тройната коалиция. Според грамата обаче той остава „непредсказуема личност с необуздани политически амбиции.“
Със сигурност американците не са забравили с кого си имат работа, защото изнесените данни са шокиращи за един премиер на европейска държава. Самият Борисов вероятно би искал някои подробности от биографията му, които са изследвани и са станали известни на тези кръгове да бъдат завинаги погребани в дипломатическите папки.
 
Бойко Борисов не може да се похвали с монопол върху прозвището „Батман“. В световните новини то вече беше присъдено на Путин от друга изтекла грама, оприличаваща руския премиер на „Батман“, а президента Медведев на „Робин“.
Колко е дълъг конецът с който е вързан българският „Батман“? И има пространство за маневриране извън треакторията между явните жестове към американците и тайните срещи с руската резидентура?
 
От една страна, САЩ очевидно разполагат с много сериозни компрометиращи данни за престъпна дейност на Борисов в миналото и умело експлоатират егото му, разчитайки на обещаната лоялност.
 
От друга страна личи, че премиерът силно зависи от „регента“ Златев, който е избраник на руските „кукловоди“. От дипломатическите доклади узнахме, че Борисов си е признал пред американците за заплахата на Путин да врътне кранчето на газа [09SOFIA561]. Но не се изключва възможността да има и персонални заплахи. Ако е вярно, че Златев е свързан с руската разведка излиза, че руските служби също са в течение на компрометиращите факти, които американците знаят за Борисов.
 
Показателен е драматичният обрат в отношението на Бойко Борисов към руските енергийни проекти у нас и най-вече към  АЕЦ „Белене“. В преговорите изневиделица се включи като консултант на руската страна Валентин Златев, а позициите на проамериканските министри като Трайков и Младенов се разклатиха.
 
Идват драматични месеци, в които на България предстоят избори и съдбоносни решения, свързани с енергийната ни независимост от Русия. Има реален риск европейският цивилизационен избор на страната и защитата на националния ни интерес да бъдат сервирани на тепсия от един български Батман на по-старшия му руски брат.”

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/