Под купола на цирк „Борисов”

Очевидно цирк „Борисов” е на път да свие своя шарен шатър. В последните минути на представлението екзалтираната, но не особено далновидна публика, която се излъга да си купи билети преди две години, започва все по-силно да освирква артистите и да вика „у-у-у”. Карабас-Барабас е нервен, защото пред касата не се вие онази голяма опашка от мераклии за следващото представление, която му се ще да види и която щатните социолози на цирка се мъчат да го убедят, че ще посети новия спектакъл, както посети и предишните в столичното кметство и парламента.

За да омилостиви публиката, Карабас-Барабас вади най-силното си оръжие – клоунадата. И ето го Волния клоун с червен нос и огромни обувки прави цигански колелета пред картонената джамия в центъра на манежа, а оттам го замерят с тлъсти торти и кадаиф. Карабас-Барабас излиза УЖ ядосан и УЖ се кара на Волния клоун за волностите, които той си позволява УЖ без негово знание и съгласие. Волният клоун му показва среден пръст с дълго репетирано преди това движение, но публиката даже не се и засмива. Карабас-Барабас взима микрофона и УЖ сериозно заплашва, че ще прекрати спектакъла и ще пусне предсрочни билети на касата за следващия спектакъл, в който, за да няма тън-мън, самият той ще играе всички роли: и на директора на цирка, и на най-силния мъж с раирано трико и гигантска гира, и на брадатата жена, която предсказва бъдещето, и на клоуна, защото, ако беше знаел в началото, че и клоунът ще се извърти срещу него, въобще нямаше да се захваща с този цирк. Публиката обаче продължава да не вярва, че клоунът наистина се е извъртял, и с недоволно мърморене си тръгва, за да хване поне турския сериал по телевизията, че в него има повече хляб, отколкото в спектакъла на цирк „Борисов”.

За съжаление, клетото ни отечество дори не е и цирк, защото тогава поне на децата щеше да им е забавно. Не всяка глупост е смешна. Смешна е само престорената глупост, когато на глупак се прави човек, който всъщност не е такъв. Сякаш нечел анализите в медиите, че с помощта на скандал и привиден разрив с „Атака” ще предизвика предсрочни избори, премиерът вчера заплаши обществеността с предсрочни избори. Но всъщност може и наистина да не ги е чел. Както и да е. Той каза, че ако чистата му и непреднамерена душа не беше грозно подведена от Синята коалиция, РЗС и „Атака” преди две години, той изобщо нямало и да си помисля да формира кабинет. Но понеже те му били обещали да го подкрéпят в добро и зло, в радост и мъка, в здраве и болест, докато следващите избори ги разделят, той кандисал. А сега те се извъртат.

На мен пък ми се струва, че е нормално политическите субекти да подкрепят политики, а не субекти. Не може партия, влязла в парламента с гласовете на адекватни десни хора, да подкрепя субект, който провежда политика на болшевишка диктатура. И ако субектът се сърди и обижда, то проблемът си е негов. Ако му стиска да управлява, може да управлява и така – има си гласовете на отцепниците, а и може да бъде сигурен, че е почти невероятно всички останали  всеки път да гласуват като един срещу него. СДС и ДСБ да гласуват заедно със социалистите – това значи абсурдът и отчаянието да са доведени до теоретичната си крайност. Но очевидно на г-н Борисов не му стиска да продължи да управлява, защото състоянието на страната вероятно е много по-ужасяващо, отколкото ни се вижда и отколкото ни се иска да повярваме. Мисли си, че с предсрочни парламентарни избори ще активизира фолклорния вот (онзи, който е склонен всеки път да гласува за Крали Марко) и ще спечели президентските, макар да скромничи, че вероятността да се кандидатира за тях била една стотна от процента. Мисли си, че като спечели президентските, ще може да назначи служебен кабинет, начело (пази,Боже, но пък и защо не) с г-н Цветанов и още поне три месеца ще може на спокойствие да доотупа чувала. Кой знае? Може наистина да си мисли тези неща. Аз пък продължавам да си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Блогът на Иван Стамболов - http://sulla.bg/