ОРГАНИЗИРАН ВСЕНАРОДЕН ОТПОР (продължение)

Бях призован да се включа в дискусията, която се оформи под статията „Организиран всенароден отпор” и реших да откликна - от уважение към хората, които посещават сайта „Свободата”, както и заради убедеността си във важността на темата.

Един от участниците във форума настоя да изясня в подробности своето предложение за създаването на партия „Свободата”.

Изяснявам.

Най-напред името „свободата” звучи добре. Актуално звучи. „Свободата” е нещото, което в България през повечето време е липсвало или ако се е появявало, то е било за малко, до следващото ни заробване, при това все неподходящо.

„Свободата” предполага самоуважение. За българина това е нетипична и непонятна дума. Също както и думата „европеец”. Кажи на някого в България, че е свободен човек или европеец - ще се обиди и ще те намрази. За да привикне с тези думи  българинът трябва да участва в обговарянето им, да се ангажира с отстояването им. Това е стъпка към неговата културна и морална зрялост, особено в страна като нашата, където държавата, бандитите и безкултурието са едно и също.

„Свободата” е категорията на даровитите и мислещите със собствените си глави. Затова никоя от досега управляващите партии в България не е изпитвала симпатии към нея. Напротив – собственото мислене и мнение винаги се е наказвало; кога с изключване, кога с лагер, кога със смърт.

„Свободата” е когато сбъркаш, да си признаеш. Кой управляващ партиец от последните две десетилетия си е признал грешките?

„Свободата” е дясна категория. Тя съдържа личностно начало, никога колективно. Колективната свобода е нелеп оксиморон от речника на маркс-ленинските идеолози, измислен да държи в подчинение заблудените.

Щом досега у нас десницата непрекъснато се проваля, значи в нея не е имало десни личности. Имало е несвободни хора, зависими от собствените си биографии; от парите и привилегиите, с които са били успивани.

Това обаче не означава, че опитите да се намерят истински десни лидери трябва да престанат. Както и не означава, че сме орисани да бъдем единствената страна от бившия Варшавски договор, която не може да се измъкне от хватката на посредствеността и продажността.

„Ръката, която сочи мърсотията, трябва да е чиста”, казва Цицерон. Ако хипотетичната партия „Свободата” има късмет да случи на „чисти” учредители, това ще е първата морална българска партия от 1989 година насам, при цялата условност на това понятие.

На България са нужни политици, които да възпитават хората с личния си пример. Интелигентни политици, а не селяни, полуселяни и полуграждани. Политици, които са надживяли суетата и оттук нататък освен за собствените си къщи с градинки в Драгалевци ще мислят и за къщите с градинките на останалите.

Няколко души във форума се обединяват около мнението, че партия се прави със силно лобиране и най-вече с много пари. Друг добавя, че ако се появи партия, която да заплаши управлението на комунистите, срещу нея „ще се изправи мощта на една масивна престъпна олигархия”, която може да предизвика гражданска война.

Вероятно е така. Тогава да поразсъждаваме. Многото пари са при много богатите. Много богатите са Съединените американски щати и Русия. За Русия има достатъчно кандидати на опашката за финансиране, пък и тя вече е дала в България на когото трябва. Остават САЩ, които тепърва има да дават, ако искат да предоставят втори шанс на българската демокрация (първият беше по време на правителството на Ф.Димитров). Така че естествено е партия „Свободата” да потърси пари зад океана, при това не какви да е пари, а пари, които да конкурират руските.

Иначе казано, партия „Свободата” се нуждае от съюзник в лицето на Щатите, което не означава, че аз съм нает от „щатски” сили, за да пропагандирам създаването й.

Има обаче и други варианти. Партия „Свободата” да се създаде:

- със собствени средства - тоест с малко средства -, затова пък с ентусиазма на свободни и достойни хора, които да подтикнат българите към свобода и достойнство;

- заради акта на покаяние спрямо жертвите на комунизма, който тя ще извърши от името на цялата нация (не съм чул някой „ляв” или „десен” политик в последните 20 години да се е извинил за престъпленията на комунизма);

- с цел изчистването на заринатата в мръсотия държава.

И най-важното: за да обяви на всеослушание, че лъжата е основна част от комунистическата идеология, и че прокламираният на Запад край на комунизма е красив мит.

Самият факт на съществуването на партия „Свободата” ще накара хората отвън да ни погледнат с уважение, вместо с досегашното презрение, като същото се отнася и за хората отвътре.

Дори да бъде създадена само заради изброеното дотук, партия „Свободата” ще има  привилегията да бъде първата българска партия-на-не-измамата.

...

„Като тръгнеш с гъските, ще станеш гъска; като потеглиш с Омир, ще станеш Ахил, Хектор, Оди­сей или Агамемнон” – казал един автентичен български политик и  банкер, преди комунистите да го обвинят в сваляне на народната власт и да го осъдят.