Паника, паника, тук смут!

Какво прави един премиер, когато бъдат извадени на показ серия дипломатически доклади, които аргументирано го характеризират като свързан с организираната престъпност, намесен в наркотрафик, зависим от крупни бизнесмени, които са проводник на интересите на чужда страна – в случая Русия? И когато същите тези грами говорят за неговото свръхизявено его, което го прави податлив на манипулации, говорят за възможността да бъде “тласкан” в правилната посока – само че с уговорката, че САЩ никога не трябва да забравят “с кого си имат работа”? И когато възможностите му за управление са характеризирани чрез неговото искане американските дипломати да му казват какво трябва да прави и какви решения да взема?

Подава си оставката, би бил правилният отговор. Само че в страни, в които липсват думи, които да покриват съдържанието на родния “гьонсуратлък”.

Какво направи Бойко Борисов в този случай? Държа се с лежерна нахаканост, както винаги. Каза, че не ги четял тия от “Уикилийкс”, но нищо хубаво не били казали за никого. Били преписвали от жълтата преса и давали ухо на опозиционните партии. (Нищо, че става дума за доклади, писани по времето, в което ГЕРБ още не беше и помирисал властта.)

И както не ги четял, така почна да опровергава съдържанието на грамите. Като бил главен секретар на МВР, били заловени най-големите количества амфетамини. Докато бил кмет, не бил дал нито една бензиностанция никому. (Тъй де, излиза, че Валентин Златев бадева се е грижил за паметника на съветската армия с великодушното разрешение на Бойко Борисов. А разните нови бензиностанции са поникнали по естествен път – като гъбите.) И прочее, и тъй нататък.

Но да оставим настрана оправданията и увъртанията Бойкови – най-важният аргумент беше друг. Най-важният аргумент беше какво е казал за публикациите на грамите от “Уикилийкс” в “Биволъ” сегашният американски посланик Джеймс Уорлик.

Очевидно българският премиер веднага се е свързал с него и е помолил за коментар. И – естествено – получи такъв. Както може и да се очаква от един посланик – с уверения за добрите отношения между двете страни, но без каквато и да е конкретика зад дипломатично формулираните слова: “Въпреки, че посолството на САЩ не може да коментира съдържанието на предполагаемите класифицирани материали, за които се твърди, че са изтекли, ние бихме искали да подчертаем, че САЩ и България имат отлични отношения и че високото ниво на нашето двустранно сътрудничество говори само по себе си.”

Забележете казването: “посолството на САЩ не може да коментира съдържанието на предполагаемите класифицирани материали”. Посланикът не казва, че няма такова грами. Посланикът не казва и че има такива, но тяхното съдържание се различава от публикуваното. Той знае много добре, че грамите са автентични – защото целия скандал с “Уикилийкс” е вече много добре известен в целия свят – и САЩ не са отрекли пряко съдържанието на нито една от публикуваните досега грами. Именно затова му остава много малко пространство за вариране в тази крайно наприятна за него ситуация.

Неприятна – защото или трябва да потвърди, че колегите му са написали не особено приятни истини за човека, с който той като посланик е длъжен да поддържа максимално близки отношения, или трябва да излъже публично – а това нито един американски посланик не би си позволил при пкаквито и да било обстоятелства. Затова единственото, което може да направи, е да нарече публикуваните дипломатически доклади “предполагаеми”. (Той, разбира се, ги е чел – всеки посланик чете секретните грами на своите предшественици, преди да поеме поста. Но това са неща от кухнята – те не са предназначени за широката публика.)

Другото, което може да направи, е да заяви, че това не е официалната позиция на неговата страна. Тук е прав – това наистина не е официалната позиция, а само инструмент за изработването на такава. Официалната позиция може да е съвсем различна – но тя бива съобразена с интересите на САЩ, а не с българските реалности. А функцията на подобни грами е да даде възможност на хората, които оформят тази позиция, да знаят с кого всъщност си имат работа – и какви рискове поемат при формулирането на въпросната официална позиция.

Бойко Борисов обаче въобще не се интересува от притесненията са посланик Уорлик. Това, което всъщност го интересува, е той да каже нещо, годно да послужи като индулгенция. И сигурно го е ударил на молба, за да изврънка не само официална позиция на американското посолство по случая с грамите на “Уикилийкс”, визиращи неговата скромна личност, но и присъствието на посланика в Народното събрание – където му бе зададен въпрос, свързан именно с тези грами.

И в този случай той наистина получи това, което очакваше – а именно прикриващ го скеч. От трубината на най-висшата българска институция той благодари на посланик Уорлик за присъствието и за подкрепата. И оттук нататък със сигурност ще затапва всяко поставяне на този въпрос именно с посланик Уорлик – ще твърди до изнемога, че посланикът е отрекъл съдържанието на грамите – и го е посъветвал да не ги коментира.

Иначе Уорлик дословно повтори пред журналистите официалната позиция на своята мисия. Плюс няколко специални четки за Бойко Борисов, които заслужават особено внимание. “Отношенията между България и САЩ са изключително силни и ние имаме пълно доверие в българския премиер” – каза той. “Отново искам да подчертая, че имаме пълно доверие на българския премиер, изключително високо отношение спрямо него, също така - изключително доверие в българското правителство и България като силен съюзник и партньор.”

И още нещо – което пък вероятно е върхът на черешката в дадената на Бойко Борисов индулгенция: “Още вчера се чух по телефона с премиера Бойко Борисов. Разговарях също така и с посланик Байърли, и с посланик Макълдауни, с които бяхме единодушни, че българо-американските отношения никога не са били на по-добро ниво.” (Като, разбира се, отново отказа да коментира грамите на своите тъй единодушни свои колеги, защото не представлявали официалната позиция на САЩ.)

Да, Уорлик каза всичко това. И едва ли би се намерил в света нормален посланик, който в тази ситуация да каже нещо друго. Мога да го кажа и по друг начин: едва ли би се намерил в света нормален посланик, който да пропусне подобен случай. Ситуацията, в която премиерът на приемащата страна е нагазил лука и се нуждае от твоята помощ, е златната ситуация за всеки дипломат. Това е все едно да си имаш работа с див жребец, но някой да ти го обязди и да ти го доведе кротък и хрисим – със седло и юзда.

Нанси Макълдауни беше направила особено сполучлива метафора – тя сравни работата с Бойко Борисов с родео. Вече не е нужно – “Уикилийкс” обязди Бойко Борисов. Сега може да бъде “тласкан” в каквато посока е нужно. Първата вече видя бял свят – в съобщението, че АЕЦ “Козлодуй” преговаря за доставки на ядрено гориво от “Уестингхаус”.

И вече е на ход друга хипотеза на Макълдауни, прогнозирана в нейния психологически портрет на Бойко Борисов: “Нуждата на Борисов от нашата благословия и неговото свръхего са силни инструменти, които можем да използваме в посока превръщането му в сполучлив национален лидер. Неговата суета и нуждата му от утвърждаване могат да са лост, с който да тласкаме него и партията му към модерна политическа формация, която за САЩ би била естествен партньор.” Тази хипотеза обаче няма да се сбъдне. Няма как нито Бойко Борисов да се превърне в “естествен партньор” на САЩ, нито пък ГЕРБ в “модерна политическа формация”.

Подобно развитие на нещата би било прекалено позитивно, за да бъде вярно – и посланик Уорлик най-вероятно знае по-добре от всички за колко комплициран процес всъщност става дума. Очевидно източниците на американската дипломация, както вероятно и американските тайни служби, знаят много добре “с кого си имат работа” – и се опитват да използват това свое знание в своя полза. Същото това знаене за миналото и нрава на Бойко Борисов обаче едва ли е останало в тайна за руското посолство, както и за наследниците на КГБ в днешната ФСБ. И руските тайни служби също се стремят да използват това знание в своя полза – а те го правят далеч по-брутално, отколкото американските дипломати могат да си позволят, а и да си представят.

При което българския премиер се оказва кукла на конци, теглена от двама различни кукловоди. Затова е и тази паника, и този смут в душата му – и това спешно привикване на Уорлик да спасява положението. То обаче не решава нещата, не заличава зависимостта, а напротив – усилва я. Единственият шанс на Бойко Борисов е да лавира между знаещите твърде добре “с кого си имат работа”.

Той това и прави – но, уви, за сметка на всички нас. Страна, чийто премиер е попаднал под тежка зависимост, няма шансове да прокопса.