ЕЛА ЗЛО, ЧЕ БЕЗ ТЕБЕ ПО-ЗЛО!

Ако някой  още не е разбрал дипломацията на посланика на САЩ – това е! На българския политически хоризонт няма и една политическа личност, способна да води страната към независимост, развитие и просперитет.

Населението е наплашено от редовните бандитски прояви на задкулисни десари, чиито цели никога не са били да работят за доброто на нацията си. В страната няма дори и една организирана политическа сила, която да окаже значима опозиционна съпротива на комунистическата върхушка. Апатията е тотална, въпреки че от това зависи буквално живота на всяка отделна личност. Страхът от комунистическото своеволие пълзи по кожата като студена змия, дори и след двайсет години. Мълчанието е бягство, въображаемо средство за оцеляване.

Комунистите знаят всичко това и умело го използват: правосъдието работи както те искат; попщината работи както те искат; населението кротува както те искат.

Страната има за президент  едно чучело, чиито конци се дърпат от много, много далеч. Не по-малко чучело е и премиера Бойко Борисов, когото десарските кукловоди обичат да ръфат като кучета. Те биха ръфали и всеки друг, който не играе по свирката им.

Като за театър на абсурда в страната върлува един десарски полковник нацист с неговите облещени фашизоиди, който удивително добре разиграва определената му роля.

Турци, помаци и цигани се мъчат да стъпят на твърда земя, в която засега никой не знае защо съществува като държава.

Зад тая мини-апокалиптична картина без съмнение личат очертанията на московския кагебист и неговата далечна цел за дестабилизиране на България, за увековечаване на вътрешната й несигурност, за икономическата й недостатъчност и за утвърждаване на евро-фобията.

Нищо от казаното до тук не прави от министър-председателя Бойко Борисов нещо повече от президентското чучело. Знаят го, че шикалкави, лъже, усуква и баламосва. Така се лъже и баламосва България, защото това си е избрала.

Манталитета на българския избирател днес пасва много добре на американската поговорка: Since I gave up hope, I feel much better now, или нещо от сорта «Откакто зарязах всяка,  надежда се чувствам много по-добре».  

И  най-дългия тунел обаче има край и посланик Уорлик недвусмислено го показва – вниманието, което той демонстрира в този момент към българското правителство, е показател за важната роля, която България има в очите на САЩ и Европа. Това е свидетелство за огромната нужда от приобщаване на Балканите към клуба на атлантическата цивилизация. Европа и Америка биха искали много България да преодолее нейната наследена от комунизма политическа пасивност, но това няма да стане скоро.

Изправен пред  тоя не особено обещаващ избор, какво друго би направил Западът, освен да извади голямата баданарка и да помаже сегашния суетник на власт? Казано по нашенски, той може да «бръмчи като бомбар у бочва», но поне проявява желание да го водят за ръчичка – нещо, на което американците не са свикнали.

И така, ела зло, че без тебе по-зло!