Когато водата в чашите заври

Преди 20 години единствената тогава държавна телевизия отдели значително място от програмното си време, за да запознае драгите зрители с Анатолий Кашпировски. Прочут мошеник, който твърдеше, че може да хипнотизира и да лекува хората от телевизионния екран и от хиляди километри разстояние. Много наивници тогава слагаха по една чаша с вода пред чудото на техниката – цветен телевизор „Велико Търново“ и очакваха водата да заври. Е, водата не завря. Но с времето главите на наивниците поувряха и забравиха за Кашпировски. Тогава държавата чрез своята единствена телевизия беше съучастник в това програмирано видиотяване на народа.

Тази история е от месеците, които наричаме „началото на промените“. Тогава беше ясно, че нещата не могат да продължат по стария начин, но повечето хора нямаха ясна идея как точно трябва да продължат. За властта беше прекрасно удобно да побърка народа с псевдо-терапевта Кашпировски и да разсее погледите от собствения си провал. 20 години по-късно жителите на Хасково попаднаха в същия капан. Голяма част от тях повярваха на т.нар. астролог Емил Лещански и зачакаха разрушителното земетресение на връх Великден. Добрата новина е, че земетресение нямаше. Лошата е, че толкова много хора, толкова лесно могат да бъдат извадени от равновесие.

Разбира се, аналогията между двете истории не е толкова пряка. Преди 20 години държавата умишлено и целенасочено с действията си облъчи хората с Кашпировски. Днес държавата помогна за облъчването с бездействието си. Уверенията на сеизмолозите от БАН, че предсказанията са глупости, бяха удавени в новините за палаткови лагери, за увеличени застраховки на къщи, за допълнителни полицаи по улиците. Нито един представител на властта – било то кмет, областен управител, министър, министър-председател, не направи публично изявление. Премиерът можеше да демонстрира спокойствие като лично посети Хасково във Великденската нощ.

С отсъствието си държавата разчисти терена за т.нар. астролог Лещански и му осигури лесна победа. И до Великден всички чакаха земетресението и се страхуваха, а след Великден всички са бесни на Лещански. И отново безобразията на властта остават на заден план. Затова двете истории си приличат. Всяка власт има нужда от своя Кашпировски или Лещански. Защото знае, че наивни, обезверени и отказващи да мислят хора има много. Това е едно от коварните качества на демокрацията – всеки е свободен да мисли или да не мисли.  

снимка: “Жизнь“

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/